Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— А защо? — сприхаво попита Ралф и се запъти към канцеларията.

Дежурният полицай на входа и младият инспектор реагираха мигновено, хванаха Ралф за ръцете и той се отпусна с престорена смиреност.

— Няма защо да се безпокоите. Не съм луд за връзване — произнесе Ралф с крива усмивка и издърпа ръце от хватката им. — Дошъл съм доброволно при вас, за да ви съобщя, че убиецът е Съдърланд и че напразно си губите времето да издирвате други лица — например онази жена, която полицията е заловила днес. Дилън ли се казваше?… Франсис!

Двамата го изгледаха с любопитство. Единият произнесе: „Добре, сър“, сякаш успокояваше някого, който не беше с всичкия си.

Офицерът, с когото бе разговарял младия полицай, подаде глава от вратата на кабинета си.

— Какво става, Чарли? Каква е тази гюрултия?

— Мъчи се да ни обясни нещо за онзи Съдърланд. Иска да ни убеди, че е опасен престъпник.

— Попитайте го знае ли нещо по-конкретно. Разполага ли с някакви сигурни доказателства?

— Аз зная всичко — твърдо отсече Ралф и впери поглед в него с надеждата, че е попаднал най-сетне на човек, който ще го разбере, за разлика от другите двама глупаци. — Съдърланд е добър бегач, известно ли ви е това? Спокойно може да пробяга разстоянието от Гроув до Грийн стрийт за десетина минути! Освен това, той е имал интимна връзка с онова момиче! А също и с нейната съквартирантка Марион! Въртял е любов и с двете едновременно. Можете ли да си представите? Ако вие успеете да…

— Нужни са ни конкретни доказателства — отбеляза меко полицаят. — Ако сте видели нещо със собствените си очи, бихте ни били от голяма полза. Бяхте ли свидетел на убийството?

— Не, господине. В онзи фатален следобед си бях у дома. На Блийкър Стрийт.

— Жалко — полицаят вдигна рамене.

Ралф започна да разказва всичко отначало. Внезапно и четиримата заговориха едновременно, подлагайки Ралф на кръстосан разпит, като най-много въпроси му задаваше полицаят от охраната.

— Но аз зная всичко! — повтаряше Ралф, опитвайки се да ги убеди, че колебливите им предположения ги водят към задънена улица.

— Съдърланд няма да ни избяга — подсмихна се полицаят, — той е женен мъж, със спокоен и улегнал семеен живот… и с постоянен адрес!… Едва ли би могъл… Ха-ха!… Не вземайте нещата толкова сериозно!… Утрото е по-мъдро от вечерта. Желая ви лека и спокойна нощ, господине.

Ралф не разбра кога се бе озовал на тротоара. Гласовете им все още звучаха в слуха му, макар и да се чувствуваше толкова изолиран и самотен в странно обгърналата го тишина, сякаш бе оглушал. Тръгна в северна посока и след миг колебание зави на следващия ъгъл. Съдърланд имал постоянен адрес! Що за безсмислен аргумент? От ден на ден той все повече се изплъзваше от подозренията на полицията с хитрата си тактика и умението да заблуждава наивниците с разни скалъпени истории в своя защита — ала него, разбира се, трудно можеше да измами. Нима не бе заявил, че прекарва по-голямата част от времето си със съпругата си у дома, за да се представи пред хората за порядъчен и невинен човек?

Обхванат от безсилна ярост, Ралф припряно закрачи по улицата, ала не можеше да прогони безпокойството си и гнетящите го мрачни предчувствия. Така и не разбра кога се бе озовал на Шеридън Скуеър. Тогава направи нещо, което не му се бе случвало от години. Влезе в един бар-ресторант със зелен навес над входа, който винаги бе подминавал с безразличие по време на безкрайните си разходки с Бог, с намерението да си поръча нещо за пиене. Избра уиски и барманът го запита коя марка предпочита. От многото имена, които му изреди, Ралф се спря на „Уайт Хорс“. Раздиран от вътрешно напрежение и тягостни мисли, съзнаваше, че е изгубил по най-унизителен начин играта. Опитал бе всичко, от най-дребните уличаващи факти до неоспоримите доказателства, които биха убедили и най-скептичния ум, ала, уви, беше попаднал на безсърдечни и невежи хора, пред които безславно се бе провалил. Чувал бе, че алкохолът в малки количества е най-доброто успокоително средство. Уискито с лед разля в жилите му благотворна топлина и поразсея влудяващото го напрежение. И тъй като гърлото му бе все още пресъхнало, помоли за чаша вода и една бира. Озъртайки се предпазливо наоколо, разхлаби възела на вратовръзката си, свали я и я пъхна в джоба на сакото. После съблече и сакото си, подгизнало от пот. Ресторантът разполагаше с климатична инсталация и Ралф скоро се отпусна в приятната разливаща се прохлада. Отпиваше бавно от бирата си и се взираше успокоен в падащия здрач — благословен завършек на още един тягостен ден. Бар-ресторантът беше препълнен с непознати хора. Дали бяха идвали тук Елси и Наталия? Ралф се почувствува отморен и освежен. Поръча си втора чаша с уиски. Заплати с десетдоларова банкнота и остави един долар бакшиш.