Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Благословени да сте и двамата — изрече полутържествено-полупечално Боб и стисна поотделно ръцете им. Извърна още веднъж поглед към олтара и излезе леко прегърбен навън.

Джак се увери, че никой не ги слуша и попита Наталия:

— Ще има ли погребение — след всичко това?

Наталия кимна.

— Да, но едва ли има смисъл да присъствуваме. Все пак, да се обадим на родителите на Елси…

Във вторник сутринта Ралф Линдърман видя карикатурата на Франсис Дилън в „Таймс“, издирвана за свидетелски показания във връзка с убийството на Елси и първата му изненада бе, че почитания от него вестник може да публикува тази „мърлява детска рисунка“, а когато разбра, че авторът й е Джак Съдърланд, в гърдите му закипя вълна на гняв и омраза. Мръсен, хитър трик от страна на Съдърланд — да поведе полицията по невярна следа, само и само да спаси кожата си! Каква ли версия беше скалъпил за тази жена — приятелка на Елси ли бе тя? — за да отклони вниманието на властите от собственото му престъпно деяние? Дали изобщо съществуваше тази жена — или им бе подхвърлил измислено име?

А може би полицаите водеха двойна игра, преструвайки се, че вярват на показанията на Съдърланд за някакви си Дилън, докато в същото време го държаха под око? Претърсили ли бяха апартамента на Съдърланд? Силно се надяваше да е така. Колко ли интересни са били обясненията между неверния мъж и озлочестената му съпруга — името й беше споменато в „Таймс“, а семейството им бяха нарекли „близки приятели на Елси Тайлър“. Тайно в себе си Ралф предвкусваше удоволствието от публичния скандал. Наталия Съдърланд бе обречена да узнае жестоката истина и навярно страдаше неимоверно в този момент, научила на всичко отгоре, че съпругът й, освен блудство с едно невинно дете, бе дотолкова затънал в калта, че я бе умъртвил, за да прикрие греха си и ужасяващия страх — нямаше съмнение в това — че Елси би могла да го издаде пред приятелите и сътрудниците му в работата. Или пък Елси сама бе пожелала да прекрати тази любовна връзка и Съдърланд не бе могъл да го понесе и от ревност и честолюбие я беше премахнал. Но тези подробности нямаха значение. Съдърланд бе изпечен лъжец.

Фактът, че полицията бе снела подозренията си от Съдърланд под претекста, че си е бил у дома, когато му е позвънила Марион, Ралф отхвърли от мисълта си като поредната му вулгарна лъжа. Чувствуваше, че в тази история нещо не е наред и че обстоятелствата не се свързват помежду си. Губеха се цели десет минути от момента на убийството до позвъняването на Марион. Или самата Марион прикриваше някаква улика към Съдърланд? Нямаше и съмнение, че Съдърланд въртеше любов и с двете. Никога нямаше да забрави онази неделна сутрин, когато Джон бе излязъл с двете момичета от дома си, хванал ги под ръка, и се бяха отправили със залитаща походка през Блийкър към Седмо авеню, за да хванат такси.

Марион изглеждаше засега вън от всякакво подозрение, ала не бе изключено тя да е извършила убийството в пристъп на болезнена ревност и омраза. Ралф бе помислил и за тази възможност и сега подозренията му се бяха увеличили. Съдърланд навярно бързо бе изтичал до дома си в онзи следобед, изчаквайки предварително уговореното телефонно обаждане, което можеше да му осигури непоклатимо алиби. Възможно ли бе да са завързали страстна любовна връзка и да са замислили заедно убийството? Наталия познаваше ли Марион? Беше ли й съобщила Елси за новата си приятелка и съквартирантка?

Такива мисли измъчваха Ралф, когато изведе Бог на разходка в единайсет сутринта, опитвайки се да овладее тъгата и гнева си. Сети се, че трябва да купи нещо за обяд, без да забравя, разбира се, и за придирчивия Бог. Не се осмеляваше да се отбие в магазинчето на Роси, припомняйки си неотдавнашната среща там със Съдърланд, но и не можеше да влезе с Бог в супермаркета на ъгъла на Гристид и Блийкър. Отиде в едно магазинче на Седмо авеню и купи малко храна и голяма тлъста пържола за Бог, обсебен от тягостни мисли и мрачни предчувствия. Не смяташе поне засега да потърси някоя нова работа, нито да поиска социална помощ след уволнението си от „Пламтящата аркада“. Имаше правото на няколко напълно свободни дни, през които да мисли само за Елси — дни на тъга и униние, мрачни и неспокойни. Едва бе успял да подремне няколко часа миналата нощ, макар и да се бе надявал на „нормален“ сън по времето, когато проклетите италианци от долния етаж се изтощаваха от непрестанната си дневна гюрултия. Разбираше добре, че безсънието му е плод на тревога и потиснатост — сякаш и мрачните му нощи бяха надянали траурна дреха и скърбяха заедно с него по изгубената му любов.