Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Мисля да се поразходя — каза Джак. — Имаш ли нужда от нещо? Мляко?

— Мляко ли? — попита разсеяно и безучастно Наталия, мислейки за нещо друго. — Не зная. Вземи каквото искаш.

В този миг поне Наталия приличаше на себе си. Джак надникна в хладилника и разбра, че и на него му е било безразлично има ли мляко, или не. Излезе със собствените си ключове. Наталия бе навярно съсипана, помисли си той. А какво можеше да каже за себе си? Струваше му се, че сега не е уместно да издава чувствата си. Още не можеше да се съвземе от удара — сякаш наблюдаваше света, неясен и изкривен, през счупено на малки парченца стъкло, които по някакво чудо не бяха изпаднали от рамката.

На улицата внимаваше да не залита и да не се блъска в хората, но не виждаше нищо около себе си. Тръгна в северна посока, отби се в един магазин малко преди Двадесет и трета улица, купи мляко и обичайната голяма бутилка кока-кола за Амелия и пое обратно към дома.

Наталия имаше новини за него. Полицейският детектив Маккълън им бе телефонирал, тъй като Марион не си била у дома, с надеждата, че може би ще я намери у тях. Маккълън бе съобщил, че младо момиче, живеещо на Грийн стрийт, чуло силни писъци и видяло как една жена изскочила от входа на жилищния блок и побягнала.

— Каза, че била едра и набита, късо остригана млада жена в светли панталони, която се затичала в северна посока.

— Не мисли ли, че може да е Фран? — Джак си спомни за късата коса на Фран, а фигурата й определено можеше да се нарече тромава и едра.

— Не го произнесе гласно. Но описанието напълно съответствува на Фран, нали? Жена! — Лицето на Наталия светна, като че ли вече бе надушила вярната следа. — Чудесно, че Маккълън ми го съобщи! Попита ме имам ли снимка на Фран. Представи си как сме поставили на видно място в семейния си албум снимка на Фран! — разсмя се Наталия. — Маккълън ми каза, че и двете — Фран и приятелката й — са изчезнали. Полицията нахълтала в апартамента им и забелязала следи от набързо събран багаж.

— Сериозно! Къде е квартирата им?

— В Ийст Вилидж. Подходящо местенце за наркобизнес. Оставили даже и котката.

— Чудесна двойка — отбеляза Джак. Колко глупаво от нейна страна да изчезне точно сега, след като полицията я бе заловила веднъж дрогирана и сигурно би искала да разговаря с нея в по-нормално състояние.

— А онова момиче на Минета стрийт? Може би пази някаква снимка на Фран.

— А, Дженивиев. Полицията вече е била при нея. Няма, за съжаление. Нищо чудно да се опитва да стои по-надалеч от тази история.

— Всъщност, знаеш ли… Веднъж направих една малка карикатура на Фран.

— На Фран?

— Да, онази вечер, която прекарахме при Марион в „Гей найтиз“.

Наталия пожела да я види. Джак откри между рисунките на масата си малкото бележниче с бели листа. Там бяха скиците на слабия момък с изпито лице, облегнал се на стената, на момичето с огромния, облечен на голо вечерен жакет и на Фран с дълга цепнатина наместо устни, с малки свински очички и прорязано от хоризонтални бръчици чело.

— О, Джак! Страхотна прилика, великолепно си я доловил! Тези очи!

И отвратителната, хищна челюст, помисли си Джак. Погнуси се от рисунката, която бе излязла от собствените му ръце.

— Веднага я разпознах! Безпогрешна е. Обзалагам се, че ще свърши добра работа на полицията!

— Мислиш ли? Мога да им я дам още сега. — Под ризата-кимоно с кръгла якичка на рисунката се издуваха едри гърди. Джак потръпна от погнуса и отмести поглед встрани. Не искаше да вижда повече тази карикатура.

— Можем да й направим ксерокопие. Не, по-добре е да оставим това на полицията.

Джак взе бележника от ръцете й, откъсна страничката и й я подаде.

— Моят принос към разследването.

Наталия се упъти към телефона.

Джак закрачи безцелно из хола. От полицията се обадиха, че ще дойдат да вземат рисунката. Наталия им бе обяснила нещата както винаги кратко и ясно, със спокоен и уверен глас.

— Споменаха ли нещо за съседите на Фран? Разпитала ли ги е вече полицията?

— Молюски. Затворили са се като миди в черупките си. Та виж само онова момиче от Грийн стрийт — чакала е до днес, за да съобщи една дума на полицията — след като всички съседи са наизлезли на улицата да видят линейката и носилката, която изнесоха.

Полицията пристигна след около половин час, но не с детектива Маккълън, а с младия офицер от криминалния отдел.

— Да, хм-м — усмихна се той при вида на карикатурата. — Да, изглежда много по-убедителна от рисунките по описания на очевидци, с които съм свикнал да работя.