Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Разбира се, че знае. Бяхме всички заедно на гости у едни приятели. Но за какво всъщност намеквате? — Дори в тъмнината Ралф забеляза свъсените недружелюбно вежди на Съдърланд.

— За това, че сте виновен! И ако не се предадете доброволно на полицията, аз ще взема мерки да…

— О, стига вече, Линдърман! Писна ми от вас! Защо не си гледате работата?

— Ами номерът с карикатурата във вестника? Да не би да ме смятате за будала, който лесно ще се хване на въдицата ви? Не успяхте да стоварите вината върху мен и сега се опитвате да се измъкнете по най…

— Защо си пъхате гагата в чуждите работи? Въобразявате си, че правите добро, но само повече усложнявате нещата. Нима не разбирате, че сте досаден като конска муха и от месеци наред…

— Ще напиша на жена ви писмо и ще го предам лично в ръцете й! Любопитно ще й бъде да разбере някои и други нещица…

— Оставете жена ми на мира — или… — процеди през зъби Съдърланд и заплашително пристъпи към Ралф.

Ралф леко се отдръпна назад. Мъж и жена бързо минаха по тротоара и впериха любопитен поглед в двамата.

— Или ще оставите жена ми на мира, или ще повикам незабавно ченгетата. Имам какво да им кажа! Изглежда, че ви е къса паметта! Колко пъти се канехме с Елси и всички останали да се оплачем в полицията от гадните ви похождения, от мръсното ви шпиониране! Навлек такъв! Съжалявам, че не го направихме по-рано!

— Я по-спокойно, да не ми трепне ръката, че виждате ли това тука в джоба ми? Бързо-бързо можем да разчистим старите си сметки, още сега, тук, на тротоара. — Ралф бе пъхнал ръка в десния джоб на панталона си, където държеше портфейла си с подозрително изпъкнали краища.

Съдърланд впери поглед в издутия му джоб. Макар и светлината на най-близката улична лампа да бе твърде слаба, той ясно различаваше предметите и би могъл да се хване на уловката. Пребледнял ли бе наистина от страх, или така му се бе сторило? Съдърланд пусна торбичката си на земята, извърна се към Ралф и замахна с левия си юмрук.

Ралф избегна удара, който само леко докосна горната част на главата му. Нахвърли се освирепял върху Джак, ала вместо да го улучи в диафрагмата, се блъсна във вдигнатото му коляно и рухна на земята.

Съдърланд също бе паднал при опита си за самоотбрана, но Ралф се изправи пръв на крака. Съдърланд рипна като пружинена играчка от земята, сграбчи Ралф за лакътя и го запокити с всичка сила към стената. Ралф почувствува как нещо пропука в дясното му рамо и остра болка го прониза в главата от удара в тухления зид. Повдигна навреме крак или коляно, за да отблъсне втория удар на Съдърланд, този път с успешно попадение в целта. Съдърланд се преви от болка и докато се бореше за въздух, Ралф му нанесе силен удар в слепоочието.

След малко и двамата се изправиха, леко прегърбени, с широко отворени за въздух уста. Намираха се на Бедфорд стрийт. Случаен минувач се отдръпна уплашено встрани, пресече улицата и продължи пътя си по отсрещния тротоар.

— Ти… Ти трябва незабавно да се предадеш в полицията — просъска Ралф.

— Върви по дяволите! — кресна Съдърланд, готов да се впусне в нова атака.

Ралф отстъпи назад. Отдръпна се и Съдърланд, поглеждайки към падналата на земята пазарска торбичка, но не се пресегна да я вдигне. Произнесе с по-спокоен глас:

— Изчезвай, Линдърман. Върви си по пътя и повече не ме закачай.

— Хей, вие там, долу! Няма ли най-сетне да престанете? — Гласът долетя от един отворен прозорец някъде по Бедфорд.

Съдърланд вдигна поглед и махна нервно с ръка, а Ралф стоеше безучастен към света наоколо.

— Педофил — спокойно произнесе Ралф. — Прелюбодеец и убиец.

Съдърланд отвърна със същия спокоен тон:

— Изчезвай, ако не искаш да ти разпоря черепа. — Отново пристъпи към Ралф със свити юмруци.

Ралф го пресрещна и му нанесе силен удар в стомаха, като в отговор получи юмрук в челюстта. Олюля се и се претърколи на земята, после бавно, с мъчително усилие се изправи.

— Върви си у дома — изхриптя Съдърланд и го сграбчи за яката на ризата му. — И знай, че пет пари не давам дали ще ме наклеветиш в полицията или не. — Блъсна го назад и повече не се обърна.

Олюлявайки се, Джак се запъти към дома си. Известно време Ралф го наблюдаваше с приведена глава, сетне плю и предпазливо се прокрадна към ъгъла на Гроув. Вече се държеше по-устойчиво на крака, но лицето му бе изкривено от болка и целият бе плувнал в пот. Двама минувачи го загледаха, слязоха от тротоара на улицата и бързо го подминаха. Ралф надникна иззад ъгъла, зърна отдалечаващата се фигура на Съдърланд и тръгна след него, мъчително поемайки си въздух. Пред него крачеше убиецът на Елси, полупобеден в двубоя и залитащ — от ударите ли само, или от разяждащото го чувство за вина?