Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак не хранеше особени надежди относно компетентността на полицията, ала не искаше да огорчи Наталия.

— Разбира се — кимна той.

— Сигурен ли си, че не си ударен и на друго място, Джак? Провери ли добре?

Джак опипа подутите си устни.

— Нищо ми няма. Не се безпокой.

— Благодаря ти, че си ми купил цигари. — Наталия надникна в пазарската торбичка. — Ела с мен в банята, Джак. Искам да ти промия раната и да я намажа със специален мехлем. Надявам се да заздравее бързо.

Белият мехлем наистина успокои парещата болка на челото му. Майката на Наталия го купуваше от Англия и редовно ги снабдяваше с него.

Телефонът иззвъня и Наталия вдигна слушалката. Много хора им се бяха обадили вече, за да изкажат съболезнованията си, сякаш Елси бе член на семейството им. Преди няколко дни бяха получили и трогателна телеграма от Силвия Кинок, която развълнува Джак:

„… Наистина трагично и потресаващо. Задържаха ме в Атланта, иначе щях да дойда веднага. В мислите си съм с вас.

Два дни след сбиването на Джак с Линдърман, с Наталия чуха от следобедните новини, че са открили Франсис Дилън в Бронкс и полицията я е разпитала във връзка с убийството на Елси Тайлър преди две седмици. Наталия отиде да купи последното издание на „Поуст“. Във вестника наново бе препечатана рисунката на Джак, с пояснението, че Дилън е била разпозната в един магазин за хранителни стоки от млад мъж, който си спомнил от карикатурата за линията на косата над челото й и устата. Дилън носела черни очила и била придружена от своя приятелка.

— Добре, добре — подметна Джак, доволен от малкия си успех с карикатурата. Не беше сигурен във вината на Фран — възможно бе да е избягала от Ийст Вилидж, подплашена от аферата с пласирането на наркотици — а и се радваше, че Наталия също прие новината спокойно.

— Скоро ще разберем всичко — подхвърли тя. — Навярно ще я задържат, докато изтрезнее. Не могат да я разпитват в невменяемо състояние, нали?

По предварително споразумение Сюзън Бейли бе взела двуседмичен отпуск и бе заминала в Майн с приятеля си Майкъл. Научила за смъртта на Елси, незабавно им бе телефонирала. „Спомням си толкова ясно за това красиво момиче“, бе казала на Джак. Попитала го бе дали подозират Линдърман, макар и да не се бе досетила за името му. Знаеше ли Сюзън за дълбоките чувства на Наталия към Елси? Едва ли, помисли си Джак, макар че човек трудно можеше да отгатне какво се таи зад спокойната външност на прозорлив и интуитивен човек като Сюзън.

Странна тишина се бе възцарила в отношенията между Джак и Наталия. И двамата бяха целодневно заети с приготовленията за заминаването си, тичаха по разни поръчки или се суетяха из дома, стягайки багажа за едномесечното пътуване. Ала невидима сянка се бе изправила помежду им, за която по негласно споразумение отбягваха да говорят. Джак я долавяше осезаемо по блуждаещия, разсеян поглед на Наталия. Амелия прекарваше половината от деня си у семейство Армстронг, тъй като сестрата на Илейн често ги посещаваше и поемаше грижата за децата. За какво ли си мислеше Наталия например, когато отваряше камерата за дълбоко замразяване на хладилника и произнасяше с изморен и отегчен глас: „Боже мой“ — макар и Джак идеално да знаеше, че пет пари не дава за състоянието на хладилника или която и да е вещ.

— Сюзън ще се върне в деня на заминаването ни, скъпа. Не се безпокой, тя ще се погрижи за всичко.

В очите на Наталия съзираше пустота, сякаш мислите й се рееха безкрайно далеч, или вцепенение и безразличие, сякаш той не бе Джак, нейният съпруг, а някой съвършено непознат човек, неканен натрапник в живота й. Интересуваше ли я изобщо как се чувствува той? Или изобщо не забелязваше присъствието му? По-силно ли бе влюбена в Елси, отколкото той в нея? Или я обичаше по по-различен начин? Знаеше, че се бе любила с Елси в леглото — нещо, което той не бе пожелал. Далеч по-различни бяха чувствата му към Елси, без сексуално влечение. Съзнателно ли бе избрал тази тактика на поведение, или дълбоко в себе си бе знаел, че ще бъде отхвърлен? Да, той отдавна бе потиснал своя импулс, съобразяваше Джак, докато поставяше скицника си в дъното на своя куфар. Обожаваше я от разстояние, сякаш съзерцаваше красива картина или рисунка. Това бе по-близо до истината. Но какво бе очаквала Наталия от връзката си с Елси, връзка, с която Марион се бе примирила? На какво ли се бе надявала? А може би всеки влюбен човек очакваше нещо далеч по-голямо от интимното преживяване, опиянен от самото възторжено чувство, че обича? Дали някога щеше да се осмели да попита Наталия за това?