Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Защо? — веднага поиска да разбере Джак.

— В случай, че се наложи да извикаме полицията, за да се отървем от него, както би казала Елси…

Джак замълча, чувствувайки, че е направил грешка с изхвърлянето на писмото, въпреки че винаги можеше да слепи късчетата отново.

— За нещастие, това може би не е последното му писмо, така че недей да се тревожиш. Вчера ме видя да изпращам момичетата до таксито. При това, забележи — в шест сутринта. — Джак иронично се усмихна. — Сигурно си е въобразил, че флиртувам и с двете. И че им заплащам за това, тъй като ме видя да давам на Елси една петачка за такси! — Джак избухна в смях.

Наталия поклати глава.

— Това вече минава всякакви граници.

— Защо не ми каза вчера за този случай?

Тя сви рамене.

— Не ми се искаше да говоря за него. Чувствувам се по начина, по който се чувствува и Елси.

На лицето й наистина беше изписан същия гняв, който бе видял и на лицето на Елси, макар че Наталия не изразяваше толкова бурно и спонтанно чувствата си.

— Засега можем да бъдем спокойни, докато още не е разбрал къде живее Елси. Съмнявам се, че е успял да надуши адреса, макар че се досеща за квартала — беше ме попитал: „Да не би да живее някъде южно от Вилидж?“.

— Сега вече шпионира всички ни. Съжалявам за онзи случай с портфейла. Макар и да ти го донесе.

— Знаеш ли, ако отидем тримата — ти, аз и Елси, и кажем на полицията, че този тип постоянно ни преследва, няма да имаме нужда от писмо за доказателство. — Но в този миг обаче Джак разбра неубедителността на доводите си. — Лошото е — продължи той, — че колкото и мръсни да са намеците му, той не използува в речника си неприлични думи, за да има за какво да се залови човек, а и заплахите му са доста двусмислени — не ни заплашва, всъщност, с нищо конкретно. В края на краищата, той е само един досадник и нищо повече. — Наталия нищо не отвърна и Джак неспокоен се изправи: — Още малко кафе?

— Да, ако обичаш, Джак.

Наталия бързо смени темата. Този четвъртък галерията „Катц“ отваряла вратите си за един млад австрийски художник на име Силвестър, чиито творби били повлияни от Хундертвасер, макар и сюжетите му да били по-привлекателни. Елси била поканена заедно с Марион. А в сряда Елси щяла да позира, облечена в рекламен шлифер за цели две страници на „Харпърс Базар“.

— И още нещо — съобщи Наталия, — от „Плейбой“ предложили пет хиляди долара на Елси да позира в монокини на някакъв плувен басейн. Тогава Елси отвърнала: „За да могат тези мъжки маймуни да мастурбират по-добре със снимката ми пред очите си! Не, благодаря!“. — Наталия се засмя.

Джак нямаше нищо против да слуша как Наталия му съобщава новина след новина за интимния живот на Елси, тъй като и самият той бе мъничко влюбен в нея. Дори не ревнуваше Наталия за привързаността й, а може би и за любовта й към Елси — макар че това отнемаше навярно от чувствата й към него. Така ли беше наистина?

— Аз ще раздигна масата — каза Наталия, — а ти можеш да отидеш да работиш, ако искаш. Имаш ли нещо за пране? Отивам да занеса някои свои дрехи на химическо чистене.

Джак бързо намери две свои фланелки. На излизане Наталия му каза, че ще вземе Амелия от училище към четири часа. Малко по-късно телефонът иззвъня.

— Здравей, Джак. Обажда се Марион.

— О, Марион. Здравей. Ако искаш да говориш с Наталия, тя току-що излезе по домашни задачи.

— Откровено казано, исках да говоря тъкмо с теб — каза Марион с тихия си, ясен глас. — Става дума за Елси.

— Да? — Джак очакваше някакво меко предупреждение, което той би трябвало да внуши на Наталия, например, да стои по-настрана от Елси.

— Убедена съм, че вече знаеш от онази вечер за привързаността на Наталия към Елси. Навярно вече е взаимно. — Марион едва доловимо се засмя. — Надявам се, че това не те безпокои.

— Не. Ни най-малко.

— Добре. Тъй като аз не се тревожа особено. Никой не може да притежава Елси, нито аз, нито който и да е друг. Това е част от чара й.

Застанал пред полуотворения прозорец, Джак се усмихна.

— Зная. И аз мисля така.

— Елси омагьосва хората и след това бързо ги зарязва. Така че…

— Така че?

— Човек трябва да я приеме такава, каквато е. Да не се притеснява от това, че може да бъде изоставен и да се радва просто на присъствието й докато е с нея. Тъй като всички ние се виждаме от време на време, исках да знаеш какво мисля по този въпрос. Никаква обвързаност от моя страна. Наталия го знае добре.

— Много мило от твоя страна… че го казваш.