Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Марион се засмя, вероятно на любезността му. Джак се надяваше, че Марион не се е почувствувала обидена или изоставена.

— Да предам ли нещо на Наталия? Или да й кажа да ти се обади?

— Не. О, да! В петък вечерта ще има нещо като празненство в „Гей найтиз“. Аз ще свиря около петнадесетина минути. Ще има и много други изпълнения. Каня ви и двамата. Напомни на Наталия.

— Къде е това?

— Долу, на Уустър. Дадох на Наталия адреса.

Джак се върна в ателието си в смесено настроение — чувствуваше се хем пообъркан, хем успокоен. Значи наистина имаше нещо сериозно между Елси и Наталия — иначе Марион щеше ли да си направи труда да му се обади?

Какво правеха момичетата, когато са заедно в леглото? Джак изкриви устни в нервна усмивка. И Наталия, и Елси бяха натрупали в миналото си известен опит, не биваше да го забравя. Любовна връзка, помисли си той. Любовните връзки имаха кратка дефиниция, с няколко изключения. Влюбванията не бяха като брака. Недей да мислиш за това, приеми го хладнокръвно, каза си той. Така е не само по-цивилизовано и учтиво, а и по-безопасно. Ще се прави, че нищо не забелязва, а ако забележи нещо, което прекалено се натрапва на очи, ще се престори, че не му пука. И може би безразличието му ще се окаже накрая най-вярното чувство.

В края на краищата нима не искаше Елси да се радва на живота, да бъде щастлива? Не бе ли казал така на стария Линдърман? Тъкмо Линдърман не би могъл да разбере тези неща. Джак най-малкото искаше да заприлича на Линдърман.

Когато няколко минути по-късно Наталия се върна у дома, Джак й предаде поканата на Марион за петък. В петък вечерта трябваше да ходят на театър и бе излишно да й го припомня. Наталия предположи, че биха могли да се отбият там след театъра, тъй като шоуто в „Гей найтиз“ щяло да продължи до късно, а и Марион искала те да дойдат, за да се представи пред по-изискана публика. Галапредставлението щеше да се наименува „откриването“ на нощния бар „Гей найтиз“.

— Ще се опитам да намеря Боб в службата му — каза Наталия. — Трябваше да го направя по-рано. Представи си — да отиде на работа точно днес!

Но и двамата знаеха, че Боб Кемпбъл трябваше да погледне поне на днешния ден — денят на кремацията — като на обикновен, неотличаващ се по нищо от останалите дни, за да не изгуби присъствие на духа. Джак бе казал на Наталия, че кремацията ще се извърши около шест часа някъде в Лонг Айлънд, но тя знаеше, че Боб би искал да отиде сам. Джак се помая около телефона, тъй като си помисли, че не би било зле и той да каже няколко приятелски думи на Боб.

— Да, благодаря ви… Не, няма да му оставям бележка. — Наталия затвори телефона. — Боб е излязъл от работа — каза тя на Джак. — Ще се опитам да се свържа с него по-късно. — Лицето на Наталия имаше болезнено изражение, изпаднала бе в едно от обичайните си състояния на неопределена тревога. — Най-добре е да се обадя на майка ми. Стига съм го отлагала.

За да й съобщи за смъртта на Луис, разбира се. Майката на Наталия, Лили, винаги бе обичала Луис.

— Отивам да взема Амелия… Не, наистина бих искал да се поразходя — каза Джак, когато Наталия му предложи сама да отиде.

Джак хлопна външната врата и се бързо се спусна надолу по стъпалата.

В четвъртък на обяд Наталия отиде в галерията „Катц“, облечена в дънков комбинезон и сандали. Официалните си дрехи бе сложила в пазарска торбичка. Откриването на изложбата бе в шест, а дотогава с Изабел и едно момче на име Дан трябваше да окачат картините.

Вчера бе обядвала с Боб, който й бе описал кремацията. Трябвало да чака повече от час на една мраморна скамейка в подобна на мавзолей сграда някъде в Лонг Айлънд, докато донесат урната с праха на Луис. След това взел ферибота „Стейтън Айлънд“, разтворил урната над перилата, а един мъж се приближил до него и го попитал градските води ли възнамерява да замърси, изхвърляйки кутията с остатъците от обяда си. Наталия сподели, че някои от приятелите на Луис и Боб вече знаят за смъртта на Луис. Боб си мислел, че хората ще бъдат много по-малко шокирани, ако разберат новината след седмици или месец. Отишъл и във Филаделфия, за да се погрижи за апартамента на Луис и изненадан прочел в „Инкуайърър“ статия за Луис и неговата дейност като агент на недвижими имоти, за това, как спасявал порутените сгради от железния топуз и за усилията му да включи в търговската мрежа малките квартални дюкянчета. Наталия бе направила фотокопие на този материал.