Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Наталия промърмори, че трябва да остане още половин час. Беше осем без нещо.

Не му даваше сърце да я предупреди за въпроса на Изабел.

— Мислех да поканя Елси на вечеря с нас… някъде навън — предложи той. Елси бе на няколко стъпки от тях, но едва ли можеше да ги чуе. — Или може би тя ще поиска да вечеряте сами? В този случай смятам да си тръгна.

— Сами? Не. Разбира се, Джак, ще я попитам — отвърна Наталия.

Но тя бе заета и Джак отправи сам предложението си към Елси, която се замисли и някак неучтиво забави отговора си.

— Бих могла, стига да не е много до късно. Имам работа в девет сутринта.

Джак съобщи на Наталия, че слизат с Елси долу до барчето на ъгъла за едно питие, и че ще я чакат там.

Заведението бе полутъмно, с много тиха музика, но толкова претъпкано, че трябваше да застанат прави на бара. Джак си поръча „Джак Даниелс“ и Елси каза, че ще пие същото. Един мъж й отстъпи стола си. Джак, застанал на известно разстояние от нея, доколкото позволяваше блъсканицата, вдигна чашата си, преди да отпие, но Елси не го забеляза. Всъщност, тя сякаш избягваше погледа му — може би искаше да изпие уискито си сама? Жълтеникавата светлина, процеждаща се иззад бара, падаше върху бялата презрамка на роклята й и голата, още непридобила слънчев загар ръка — можеше ли Елси въобще да хване тен? — леко закръглена, но в никакъв случай не пухкава или пълна. Един въпрос напираше в него: „Подразних ли те, като ти казах, че те обичам?“. Такъв въпрос подхождаше повече на малолетен хлапак, хранещ безумната надежда, че обяснението му би могло да подразни любимата му, да я обезпокои или да я очарова. Ако й го бе задал, Елси сигурно щеше да му отвърне: „Не, защо?“, а можеше и да го погледне и нещо за миг да проблесне в идеално гримираните й очи.

Джак забеляза как барманът, който бършеше чашите, й хвърли бленуващ поглед. Джак прочисти гърлото си и я попита:

— Какво ще правиш утре в девет?

Елси внимателно го погледна.

— Това, което преподавателят ни нарича изпит в средата на срока. Като в университетите. Изпитът ще трае час и половина — по английска и американска литература.

— Сериозно? — засмя се Джак. — А аз пък си мислех, че ще бъдеш на снимки! Тревожиш ли се?

— Да. Много. — Тя не откъсваше поглед от него. — Мога да пиша с часове, сигурна съм в това. Зная какво мога да кажа за тия книги, но дали ще е правилно? Това ли точно изисква професорът? Искам да мина този курс.

— Кои книги, например?

— Първата е „Идиот“ на Достоевски… Наталия много ми помага. Тя е прочела всичко, което сега изучавам. Зная какво бих искала да кажа — че всичко е пропито от много емоции, искрени, но доста наивни. Имам предвид „Идиот“. А Наталия толкова ме разсмя тази неделя… — Елси се поизправи на стола, намести синята си шапчица и продължи, вперила поглед в Джак. — Каза, че всички ние приличаме по малко на героите от „Идиот“, които нощем будуват, а княз Мишкин им ходи на гости в малките часове, когато все още е светло, понеже е лято — и водят продължителни разговори, седнали на пейките в нечия градина. Ха-ха! — Елси се заля от смях.

Джак се усмихна щастливо и възторжено, без да знае защо. Спомни си за простодушния и полусмахнат Мишкин, който се залепва за жената, която не може да притежава и говори ли говори.

— Обичам те като последния идиот — каза Мишкин, искам да кажа — произнесе Джак достатъчно силно, за да може тя да го чуе. — В това няма нищо тревожно. Сигурен съм, че не си се обезпокоила.

Репликата я накара отново да се засмее, малко смутено, може би, макар и да изглеждаше напълно спокойна и да не се страхуваше да го погледне — всъщност останала равнодушна към думите му.

Странно бе, че се чувствуваше толкова щастлив и ликуващ в присъствието й, когато не долавяше никакъв трепет в нея, никакъв сексуален импулс, насочен към него, помисли си Джак. Може би той чувствуваше нещо в себе си. Дали?… Но от нея не идваше нищо. Тя би могла да сподели по същия начин предизпитната си треска с някой възрастен вуйчо, с някое момиче или с брат си.

Елси продължи все тъй словоохотливо да приказва и на вечеря, но вниманието й бе насочено предимно към Наталия. От мига, когато Наталия влезе в бара, намериха с Елси за какво да говорят — за изпита, за фотографа, на който Елси бе позирала предишния ден. Наталия носеше черната си официална рокля със сандали, тъй като тази сутрин бе сложила в пазарската си торбичка две различни обувки с високи токчета.

Отидоха в унгарския ресторант на Седмо авеню, където храната беше добра, но обслужването — мудно. Нямаше значение. Джак внимателно слушаше. Елси бе седнала до него. Наталия — срещу двамата, с гръб към ресторанта. Наталия обичаше да гледа право в очите хората, с които разговаря. Гулашът от юфка най-сетне пристигна, придружен от бутилка червено розе. Елси се хранеше с обичайния си апетит, което Джак намираше за привлекателно, може би защото беше здравословно. Върнаха се към темата за изпита й утре. Елси не харесваше Хемингуей.