Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Добре ли си, Джак? — попита го Наталия. — Тук е много горещо, нали?

— Да. Нищо ми няма.

Наталия пожела още едно уиски и Марион се изправи, за да привлече вниманието на Джонатан. Питието бе донесено за рекордно време от едно момиче и Джак използува възможността да си поръча бира. Наталия наблюдаваше Елси на дансинга. Момчето се оказа великолепен танцьор. Тялото му се извиваше почти до земята, скрито от редицата маси. Елси танцуваше около него. Джак я гледаше на пресекулки, погледът му улавяше за част от секундата бялата фигура в движение и после се затваряше като прищракващ фотоапарат, за да запечата образа й в съзнанието си. Чу като в просъница гласа на Марион, обясняващ на Наталия:

— … каза ми, че обичала да танцува в стаята си на тъмно, да танцува гола, докато не й изтръпнат краката. Вярвам й!

Тогава Елси тръгна към тях, царствено спокойна и леко задъхана, с полуразтворени устни, без да поглежда към никого. Взе една цигара и се наведе към момчето, което щракна със запалката си през масата. Не вдигна даже поглед към лицето му, не му благодари за огънчето. Усмихна се широко на Наталия.

Джак извади бележника от джоба си. Започна да рисува две момичета-лесбийки, облегнати на стената отляво, които сякаш бяха застинали в някаква срамежлива поза, макар и да се преструваха на безучастни. Джак усети, че познава отнякъде едната — „дивата разбойничка, излязла от гората“ — Фран, тя ли бе? Бившата твърдоглава приятелка на Дженивиев. Момичето с нея не беше Дженивиев, а брюнетка с къса коса, облечена в преголямо за нея вечерно сако, под което очевидно не носеше нищо друго. Джак се зае да прави карикатура на Фран, понеже я намираше за поразително непривлекателна. Челюстта й беше къса, но широка и доста масивна, сякаш можеше да издържи на тежък боксьорски юмрук; очите й бе изрисувал като на злобно прасе, с гъсти малки точици за обозначение на ирисите, а устата й представляваше тънък процеп, издаващ свадлив и долен характер. Очите й му напомниха за кучето на Линдърман — Бог, но кучето поне имаше добродушна и извинителна усмивка, когато наблюдаваше хората. Джак се подсмихна под нос.

— Мога ли да видя? — попита усмихната Марион. — Или не обичаш да ти надничат в ръцете?

Джак поклати глава.

— Не сега, Марион. Някой друг път, обещавам ти. — Бирата му пристигна и той отпи една глътка. Как да разсмее Елси? Джак облиза капчица пяна от горната си устна.

— Елси?

Тя прекъсна разговора си с Наталия и се обърна към него.

— Да?

— Обичаш ли ме все още, Елси? — попита той с носталгичен и замислен глас.

Елси избухна в смях, погледна го и отново се разсмя, сякаш смехът й красноречиво заместваше думите. Порозовяха ли бузите й или само така му се стори?

Наталия го чу и разтегли устни в лека, полубезразлична усмивка.

Тази вечер премълча пред Наталия за похожденията на Линдърман из Грийн стрийт. Ако Елси бе споделила тревогите си с нея, тя сама щеше да му го съобщи, макар и да не издаваше с нищо, че знае за случая. Похвали му се, че успели да продадат три картини на Силвестър, една от които за три хиляди и петстотин. А Елси щяла да бъде на гости през великденската ваканция у някакви свои приятели в Ню Джърси. И Марион била поканена, но възнамерявала да остане тук.

— За една седмица? Чудесна идея — отбеляза Джак.

Наталия се събличаше. Искаше да вземе един душ.

— Ако не се лъжа, идеята е на Марион. Елси се нуждае от малко почивка, а училището има, струва ми се, великденска ваканция — промърмори Наталия и се скри в банята.

Сюзън бе останала да преспи тази нощ в свободната стая за гости — разбраха го по трите книги, прилежно наредени на бялата маса. Джак изу панталона си, съблече ризата си кимоно и пред очите му изплува образа на Елси и Наталия, седнали срещу него в „Гей найтиз“. Разговорът им беше сериозен, без никакво хващане за ръце, което бе забелязал у други. По същия начин биха се държали, ако се биха усамотили на дивана в тази стая, мина му през ум. Гоблените и еднорогът… Но далеч по-ярки бяха виденията с Елси, танцуваща във въздуха; Елси с приведени очи, заслушана в гласа на Наталия, заровила тънките си пръсти с червен маникюр в косите. Както винаги, тези светли спомени го изпълниха с кротък копнеж, но без да бъдат сексуален дразнител за него.

— Вашата мммм! — Ралф Линдърман се въздържа и размаха юмрук във въздуха. Бос и по пижама, сграбчи дръжката на външната врата.

— Аа-уа — изквича в отговор дребосъкът, покатерил се на стълбищната му площадка. Обут бе в сини гащета, навлечени върху издутата между крачетата му пеленка, без нищо друго отгоре. Живееше на долния етаж и нямаше никаква работа тук.