Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Портиерът се качи заедно с тях. Наталия извика Боб през затворената врата и той леко я открехна.

Боб ги посрещна по риза, панталони и домашни чехли, с кърпа за избърсване на съдовете в ръце. Джак предостави цялата инициатива на Наталия. Наложително бе да се обадят незабавно на полицията. Боб примирено се съгласи. Джак предложи услугите си, но Наталия предпочете лично тя да проведе разговора. За негово облекчение, тя не поиска да види Луис, нито пък Боб я попита желае ли това. Джак знаеше къде се намират спалните — някъде надясно от фоайето, в дъното на коридора. Наталия сигурно знаеше къде по-точно. Боб беше пребледнял като платно и ръцете му леко трепереха. Наталия запали повече лампи в апартамента. Полицията дойде след петнадесетина минути, придружена от няколко човека от „Бърза помощ“. Джак едва извърна глава към коридора, където изнасяха на носилка покритото с чаршаф тяло на Луис. До този момент Наталия вече бе успяла да убеди Боб да прекара остатъка от вечерта и нощта заедно с тях. Боб взе някои свои домашни принадлежности в една голяма чанта.

Портиерът Джордж, когото Наталия познаваше, се бе качил на стълбищната площадка горе, за да покаже на санитарите от „Бърза помощ“ сервизния асансьор. Когато Джак и Наталия слязоха на тротоара, успяха да видят как изнасят носилката с трупа от задния вход и се насочват към линейката, което се стори на Джак доста зловещо — сякаш трупът не трябваше да бъде видян от щастливия свят вън, от хората, които влизаха и излизаха през главния вход. Джак се замисли внезапно за дребните вещи на Луис, които бе видял горе — златната писалка, книгата с картонче за отбелязване на страниците вътре, лежаща върху писалището му, снимката му от младежките години, с която толкова се гордееше — Луис на палубата на една яхта, все още с коса на главата, облечен в бели панталони и моряшка блуза на райета. При вида на носилката Наталия замижа и извърна глава настрани. На Единадесета улица Джак изскочи от таксито, заяви, че сам ще доведе Амелия у дома и даде ключовете си на Наталия, която бе забравила своите. Прибраха се с Амелия към десет часа и завариха Наталия да готви нещо в кухнята. Боб бил в банята да вземе един душ — обясни тя. Гостната стая бе снабдена със собствена тоалетна и душ.

— Благодаря ти за грижите, скъпа! — измъчено се усмихна Боб на вратата — бе по пижама и халат.

Хапнаха набързо. Боб отказа предложената му чаша уиски.

— Слава богу, утре е работен ден — каза той за втори път. Бе все тъй блед, кафявите му очи имаха напрегнато и отчаяно изражение иззад очилата с кръгли рамки.

Джак сложи Амелия в креватчето и я приспа с унасящия си глас, говорейки й бавно и сънливо какъв дълъг ден е имала днес, като се започне с разходката й до Музея на индианското изкуство тази сутрин, което му се струвало толкова отдавна. Боб се бе оттеглил в стаята си. Наталия разтребваше кухнята.

— Боб ми каза, че Луис не желаел никакви погребални церемонии, а само кремация — промълви Наталия. — Всичко било написано в завещанието му. Боб не желае засега да го разгласяваме пред хората. Щял да се погрижи за кратко съобщение в „Таймс“.

Странно — помисли си Джак, но не каза нищо. Странно — и доста неловко. Новината щеше да плъзне от уста на уста сред близките приятели и познати на Луис, докато всеки, който се интересуваше от него, не я научеше от хорските мълви.

— Ще се опитам да намеря Елси — заяви Наталия.

— Сега? — възкликна стъписан Джак.

— За мен тя е от друг свят. Имам нужда да избягам от всичко това.

Наталия отиде при телефона и завъртя номера. От другата страна на слушалката някой се обади.

След няколко минути Наталия го извика и леко отмести полуразтворената завеса.

— Излизам за час и нещо. Ще занеса на Елси това. — Тя държеше голяма книга с илюстрации. — Де Куунинг. Отдавна искаше да й я дам за известно време. Луда е по този художник. Интересно, нали? — В очите на Наталия проблесна палаво пламъче, което зарадва Джак.

Той кимна:

— Предай й моите най-сърдечни поздрави.

Понеделникът бе не по-малко необичаен от неделята.

Джак се събуди преди седем и видя мястото до себе си празно. В първия миг си помисли, че Наталия е в банята, но леглото не беше разхвърляно — явно изобщо не се бе прибирала у дома.

После си спомни, че Боб Кемпбъл спи в другата стая. Той трябваше да отиде на работа днес — освен ако не се бе събудил по-рано и не бе вече излязъл.