Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Наталия стоеше до телефона с чаша в ръка.

— Да не би да се е случило нещо с Луис?

— Да. Хапчета за сън. Той… — Тя се обърна към прозореца и наведе глава.

В този миг Амелия се втурна в хола с възгласи „мамо!“. Искала да й покаже един „акварел“ в стаята си, който бил още мокър и затова не можела да го донесе.

— Аз ще ти бъда първият посетител, идвам да го видя — каза Джак и последва дъщеря си в детската стая.

Този художествен експеримент представляваше огромна черно-жълта пеперуда, заобиколена от зелени дървета, пропорционално намаляващи в далечината. Отново бе оставила празно място между жълтото ръбче на черните крилца и жълтите точици по тях.

— Възхитително! — възкликна Джак. — Наистина, много е хубаво. Семпло и декоративно.

Боичките лежаха разпилени върху ниското й бюро.

— Когато изсъхне, ще го покажа на мама.

— Когато изсъхне — рече Джак и излезе от стаята.

Наталия си приготвяше друго питие.

— Засега Боб няма нужда от помощ. Иска да остане сам.

— Но какво се е случило ? — прошепна Джак.

— Снощи… тази сутрин Луис заяви, че иска да се оттегли в спалнята си и да поспи. Беше около девет часа. Двамата имат отделни спални, „за пред хората“, както ми е казвал Луис — нали разбираш. И така, Боб влязъл в спалнята в три следобед и заварил Луис да лежи върху покривката на леглото със скръстени на гърдите ръце, облечен все още в онази китайска роба и си помислил, че прилича на… Е, не могъл да го събуди — прошепна Наталия ужасена. — Бил даже студен. Свръхдоза, Боб видял празното шишенце. И то в комбинация с алкохол… — Наталия отпи от уискито си. — Боб каза, че през последните два часа слагал чинии в съдомиячката и разтребвал къщата! Това било единственият начин да го понесе. Не отговарял на телефона и не казал на никой друг, освен на мен.

Джак бе потресен, макар и да го беше предчувствал.

— Не е ли извикал полицията? Или бърза помощ? Искаш да кажеш, че Луис така си лежи там, в спалнята?

— Да! Казах на Боб, че бих могла да извикам полицията, но той не бе съгласен. — Наталия зачупи ръце — жест, който Джак бе забелязвал често пъти у нея в моменти на безизходица. Тя отметна косата си назад от лицето, неспокойна и напрегната. — Сигурно ще го направи, щом дойде поне малко на себе си, да речем, до един час.

Ала Джак познаваше добре Боб и можеше да си го представи как се разтакава зашеметен с часове из апартамента, забърсвайки праха на книгите, може би.

— Той не може да прекара нощта с Луис там, скъпа. Вече е пет часа!

— Зная. Прав си. — Наталия погледна мрачно към телефона.

Ако се обади на Боб, той няма да вдигне слушалката, тъй като би си помислил, че е някой друг, каза си Джак.

Амелия притича в хола с рисунката в ръце.

— Мамо!

Наталия втренчи невиждащ поглед в акварела, после очите й се фокусираха и можа да го разгледа.

— Чудесно, скъпа. Да. Мога ли да го взема? За моята стая?

Амелия изглеждаше поласкана.

— Да , мамо.

Пеперудата в жълто и черно напомни на Джак за китайската роба на Луис. Наталия и Амелия отидоха в спалнята, за да изберат място за акварела и Джак изчака, знаейки добре, че рано или късно Наталия трябва да вземе решение. Тя се върна в хола, взе телефонната слушалка и позвъни. След няколко секунди я сложи обратно и каза на Джак:

— Не отговаря. Мисля, че ще се наложи да отида.

— Съгласен съм. Ще дойда с теб. Впрочем… ако нямаш нищо против.

— Не си длъжен — простена Наталия със сгърчено от болка лице.

— Настоявам — тихо каза Джак. Приближи се до нея, но без да я докосва. — Зная, че ти е тежко, скъпа. Мъчителна история. Хайде да видим, ще може ли да отведем Амелия при Макс и Илейн.

Джак телефонира на семейство Армстронг. Илейн се съгласи веднага, щели да си бъдат цялата вечер у дома — Джак й съобщи, че идват след десетина минути. Тръгнаха по западната Единадесета улица и спряха едно такси, което изчака няколко минути, докато Джак изпрати Амелия. Амелия бе очарована да прекара вечерта със семейство Армстронг и сина им Джейсън. Джак обясни, че ще се върнат за детето навярно преди десет, в противен случай ще позвънят. Намислил бе да им каже, че ги поканили на гости в последния момент приятели, живеещи в северната част на града, но не даде никакво обяснение, само им благодари и се затича към таксито.

На вратата Наталия трябваше да поговори с портиера на Боб и Луис, с когото се познаваше, тъй като Боб не отговаряше на позвъняванията отдолу.

— Той не знае, че съм аз, Джордж — каза Наталия. — Иначе щеше да ни пусне. Ела с нас, ако искаш, Джордж.