Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак веднага нае друго такси.

— Радваш ли се, че се върна в Ню Йорк, Амелия? — попита Джак, когато колата възви на юг.

— Да. — Амелия седеше изправила гръб и гледаше през прозореца. — Обичам да пътувам.

— Как е мама?

— Добре. Играе голф и…

— Голф? — Джак се разсмя.

Амелия също се усмихна, разкривайки очарователно неравните си млечни зъбки. В усмивката й Джак долови познатият му дяволит нюанс на кокетство и палава развеселеност, а и начинът, по който отмяташе косата си назад, му напомни за Наталия. Наталия се сресваше надясно на път, а Амелия — наляво.

— Но за да отидеш там, не е необходимо да играеш голф — отбеляза тя.

Джак разбра, че тя има предвид клуба. Таксито плавно заобиколи кръстовището на Двадесет и трета улица и се стрелна по Седмо авеню.

— И Луис ли беше там?

— О, Луис не би отишъл в клуб за голф ! — игриво пропя Амелия последната дума и се разхихика.

Но беше в къщата — пожела да уточни Джак, но се въздържа. „Не се присмивай на прислугата“, го бяха учили в детските му години и той следваше напътствието, включвайки и педагогичното правило „Не дразни децата“. Луис постоянно се въртеше около Наталия като нейна сянка, не, по-скоро като неоспорим факт, или като отличително свойство на характера й. Луис Уонфелд притежаваше къща във Филаделфия и апартамент в Ню Йорк на източната Шестдесета улица в Ийстсайд, която споделяше с приятеля си Боб. Работеше като борсов агент или финансов съветник в същата сфера — професии, от които Джак малко разбираше. Луис можеше да стои до три сутринта, увлечен в разговор с Наталия в дома и в Ардмор или в някой нощен клуб в Ню Йорк и навярно му харесваше Наталия да си поспива до обяд на следващия ден, за да бъде в добро настроение за поредното вечерно „рандеву“ — мислеше си Джак. Тъй като Луис беше хомосексуалист, Джак съзнаваше, че няма причини за ревност, но все пак от време на време малко ревнуваше. И за какво, за бога, намираха толкова да приказват от десет вечерта чак до късните часове? „Той е част от душата ми“ — заявяваше Наталия неведнъж по адрес на чувствата си към Луис. „А минавало ли ти е през ума да се омъжиш за него?“ — искаше да я запита Джак, но сдържаше ревността си. Наталия със сигурност би му отвърнала „И да разруша всичко?“.

Амелия приемаше Луис като близък член на семейството. А Луис посвоему приемаше Джак и Амелия, считайки навярно собственото си присъствие за невинно, но и неопровержимо — предполагаше Джак — тъй като бе приятел на Наталия от юношеските й години, далеч преди времето, когато те двамата се бяха запознали.

Таксито зави наляво, по Бароу стрийт и вече наближаваше Гроув. Джак извади портфейла си, като вече си имаше едно на ум и сега внимаваше да не се изплъзне от вътрешния му джоб.

— Мога да взема куфара си и сама! — заяви Амелия и Джак й разреши, тъй като куфарчето бе детско.

Горе тя се огледа с вирната брадичка и промълви:

— Харесвам този дом! — каза тя, сякаш никога не го бе виждала преди, макар да бе прекарала по-голямата част от живота си тук. Закрачи в апартамента от единия до другия му край и надникна през почти всички прозорци, през фронталните, и гледащите към задния двор.

— Стаята ти е тук. Не си забравила, нали? — Джак постави по-големия й куфар на австрийския фолклорен сандък, боядисан в бледосиньо с украса от розови цветчета — старинна мебел, наследена от лелята на Наталия.

Телефонът иззвъня.

— Навярно е за теб — каза Джак. — Да ти предам ли слушалката, Амелия? — надяваше се, че е Наталия.

— Дом Съдърланд — обади се Амелия. — О-о, здравей Пени… Ааа… Не знам. Може би, да.

Амелия беше поканена на детско събиране следващия ден в дома на Пени на източната Осемдесета улица — разбира се, само с разрешението на баща си. Джак записа адреса за всеки случай, може би го нямаше в указателя. Добре. В единадесет часа.

— Ще доведа Амелия около четири следобед — заяви любезно майката на Пени. — Върна ли се Наталия?

— Очаквам я да се прибере утре — отвърна Джак. Затвори слушалката и се обърна към дъщеря си: — Светска дама си, няма що.

Не знаеше нищо за майката на Пени, но си припомни, че Наталия бе споменала името й няколко пъти. Децата се познаваха от училището на Амелия на западната Дванадесета улица.

— Какво ще правите с Пени утре?

— О, ще се съберем с неколцина приятели. Може би четири или пет. Пени има няколко нови видеокасети. Мога ли да взема една вана?

— Разбира се!

Амелия поиска да пръсне във водата няколко сини топчета ароматизирана есенция за баня от голямата стъкленица, които и Наталия понякога употребяваше. Джак долови приятното им ухание в кухнята. „Като си помислиш само каква миниатюрна Наталия сме създали двамата“ — каза си той усмихнат, докато приготвяше обяда. Нареди на масата бели чинии и зелени салфетки. Шунка, картофена салата и цвекло, мляко. За десерт — пай с яйчен крем. До чинията на Амелия постави дълъг, тънък предмет, обвит в станиол на червеникави ивици.