Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Наталия се появи от банята в жълтата си, дълга до земята широко набрана роба и със сините си пухести чехлички; потъмнялата й коса обрамчваше лицето й също както на Амелия вчера и Джак отклони поглед, защото се улови, че я зяпа втренчено. Наталия ненавиждаше робското преклонение, припомни си той, дори му се присмиваше.

— Трябва да помогна малко на Изабел следващата седмица. — Наталия взе уискито си от масичката за кафе. — Очаква да пристигне изложба на Пинто. — Отпи глътка. — А той е цял ужас в добре знаеш какво. Знаеш ли?

— Ъмм. — Джак си припомни разказите й за нервния, но самоуверен Пинто, скорошен преселник от Бразилия с няколко изложби вече зад гърба си в Амстердам и Париж. — И кога е това?

— Изложбата ли? След около седмица. Ще й помогна при окачването на картините, изобщо в цялостното оформление на залата. А тя ще ми плати все нещичко, което би ми било от полза. На нас, искам да кажа. — Тя се позасмя на думата „полза“.

— Значи на твоя гръб стовариха този Пинто! — Гласът на Джак трепереше от ненавист към него.

— На двадесет и шест години е само, а вече си въобразява, че е гений. — Тя запали цигара. — Е, не е чак пък толкова калпав. Но е… — Тя повдигна рамене. — Просто не е надарен художник.

Джак знаеше това. Въпрос на няколко добри рецензии и отзиви в печата, както би казала Наталия, и акциите му се бяха вдигнали. Помнеше творбите на Пинто, няколко репродукции от диплянката, която му донесе тя — мораво-червеникав фон и сребристосиви кръгове в различна големина, размазани върху гъстата, релефно изсечена, както личеше, маслена паста.

— Навярно скоро ще се провали — прибави Наталия.

Джак знаеше и това, и близкият провал на Пинто му достави известно удоволствие. Наталия и преди бе работила в галерията на Катц. Бе добра секретарка, можеше дори да продава и картини, случвало й се бе неведнъж. Наталия имаше приятна външност, любезни и предразполагащи обноски, но й липсваше напористостта и ексцентричната нахаканост на продавачка на изкуството.

— Не огладня ли вече?

— Обзалагам се, че ти си гладният. Какво има за ядене?

— Телешко печено. С настърган хрян.

— Амм! — Тя затанцува на пръсти и поглади стомаха си като палаво дете.

Заедно приготвиха масата, от вчера бе останала малко картофена салата, а тази сутрин той купи топла франзела. От отворените прозорци на хола нахлуваше уханен, ароматен ветрец и се разнасяше из целия апартамент, в дъното на който прозорците също бяха открехнати, а зелените връхчета на тополите надничаха иззад перваза. Джак наля на себе си чаша Кианти 2 2 Сухо тосканско вино. — Б.пр. , а Наталия си сипа още уиски. Беше се посъживила сега и необичайно посърналото й лице днес бе придобило нежен прасковен цвят. Наталия рядко излагаше лицето си на слънце и нехаеше за модния кехлибарен тен. Джак забеляза, че с всяка минута й се приспиваше все повече.

Джак си намаза последната филийка хляб с масло.

— В сряда вечерта изгубих портфейла си и един непознат ми го донесе у дома. Всичко си беше на място, даже и парите, и кредитните карти, всичко!

Очите й се разшириха от интерес.

— Загуби го? Къде?

— Точно пред входната врата, долу. В канавката. Очевидно, след като съм платил за таксито — около пет и половина следобед. Както и да е, час и нещо, след като открих, че го няма и ми стана много тягостно за кредитните карти — не, всъщност за твоите снимки, телефонът иззвъня и глас на възрастен човек ме запита не съм ли този и този и дали не съм изгубил нещо. Каза, че е намерил портфейла ми и ще ми го върне след десет минути. Долу, на тротоара. Пристигна точно навреме и не прие никаква награда — нито стотачка, нито дори двадесет долара!

Джак тропна с пръсти по ръба на масата и се засмя.

— Всичките ли пари бяха вътре?

— Даа, току-що се бях върнал от банката. Над двеста — той знаеше точния им брой. Явно всичко е прегледал.

Тя отривисто се засмя.

— Сигурно е прероден християнин.

— Всъщност, обясни ми, че е атеист: „За мен е съвсем естествено да ви върна портфейла“. Изрече го доста нафукано. Ха-ха! Навярно мрази църквите. О-о, има и куче, което се казва Бог. Някаква смесена порода, на черни и бели петна.

— Куче, наречено Бог! — Тя се засмя и тръсна глава. — „Куче“, произнесено наопаки.

Джак въздъхна щастливо.

— Защо не подремнеш малко? След това дълго шофиране няма да ти се отрази зле.

Но тя се пресегна за още една цигара от пакета върху коктейлната масичка.

— Бог ми е свидетел, хубаво е да си у дома!