Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

После потъна дълбоко в работата си и тъкмо изтегли тънка, изящна линия с островърхата си четка, за да нарисува клона на едно дърво, когато дочу двата познати тона от клаксона на колата, които можеше моментално да различи от останалите улични шумове. Приближи се до прозореца на хола и съзря на отсрещния край на улицата Наталия да затръшва багажника на червената си тойота. Асфалтът бе потъмнял от ръмящия ситен дъждец, който Джак не бе забелязал.

— Ей! — викна й той и тя се обърна по посока на гласа. — Чакай ме долу, слизам веднага! — Видя я да му маха с ръка.

Джак грабна връзката с ключове и се заспуска бегом по стъпалата.

— Здравей, скъпа. — Стисна ръката й, сгушена в широкия ръкав на стария шлифер с кожена яка и бързо я целуна по бузата. — Уморена ли си? — Извади куфара й от багажника.

— Не, но в Пенсилвания вали като из ведро.

Джак забеляза, че калниците на колата бяха изпръскани с мръсотия.

— И това, нали? — Той измъкна и голяма платнена чанта.

— Да. Аз ще взема книгите.

Затвори вратичката на колата, бръкна и извади от багажника ленена торба, издута от книги, с щампована емблема отгоре „Харвардски университет“ и затръшна капака му.

Горе Наталия се оплака, че е съсипана от умора — гласът й звучеше така, сякаш бе спала само два часа тази нощ или изобщо не бе мигнала. Бе се срещнала с Луис и някои негови приятели на вечеря и сетне Луис й бе телефонирал някъде в малките часове.

— Направо ми призля от всичко това и потеглих сутринта доста рано.

До този момент му бе разказала за хората, посетили я снощи в дома й, за досадната вечеря в клуба за голф с неколцина приятели на майка й, но не и за това, че й бе призляло от компанията на Луис.

— Нека сваля първо тези обувки. Малко да ми починат краката.

Носеше сандали с токчета, лятна пола и риза с остро изрязани крайчета, щръкнали леко и поизмачкани. Сигурно не се бе преобличала от снощи — помисли си Джак.

— Искаш ли да вземеш един душ? Или едно питие? Купил съм от любимото ти „Гленфидич“.

— Да — отвърна Наталия и приседна на дивана, за да освободи изморените крака от сандалите си. Запали цигара Марлборо и се излегна назад.

Джак сипа уискито върху кубчета лед в старомодна чаша, тъй като Наталия не обичаше високите чаши. Вдъхна с наслада от едва доловимото й ухание. Дори струйката дим от цигарата й му действуваше възбуждащо.

— Благодаря ти, Джак. — Тя му се усмихна със затворени устни и сиво-зелените й очи заискряха. Под долните й клепачи избиха няколко ситни бръчици, които гримът лесно би прикрил, ако тя се бе постарала. Очите й не бяха големи, а клепачите й леко прихлупваха вътрешните им ъгълчета. Рядко се усмихваше широко, освен ако не се смееше от сърце, тъй като се срамуваше от зъбите си — не толкова бели, колкото би й се искало, макар че цветът им не се дължеше на цигарите. Краката й също не отговаряха на нормите за безупречност — бяха малко по-тежки, отколкото беше нужно. Какво тогава й придаваше този невероятен сексапил не само за Джак, но и за толкова много други хора? Може би гласът й, тъмен и наситен, издаващ темперамент и интелигентност, понякога леко пресипнал. Когато я чуваше по телефона, Джак често си мислеше, че Наталия просто кашля или прочиства гърлото си и по това я разпознаваше веднага. Надяваше се да й предаде настроението си да си легнат час по-скоро, преди да се завърне Амелия, може би към четири и половина.

— Как върви работата ти? — запита го Наталия.

— О, после ще ти разкажа. Ще ти дам да хвърлиш поглед на някои неща. Правя обложките на книгите. — Джак бе прегънал колене в големия фотьойл, обгърнал с ръце облегалката. Искаше му се да скочи, да се нахвърли върху Наталия и чашата й с уискито и да правят любов на дивана. — А майка ти как е?

— О, мама — простена Наталия, комично обърна очи към тавана и се засмя. — Теди се връща в неделя. Той ще й прави компания.

Теди бе по-младия несъщ брат на Наталия от втория брак на майка й. Когато бащата на Наталия се спомина, майка й се омъжи повторно, а след това се разведе със съпруга си. Двадесетгодишният Теди учеше в някакъв Калифорнийски колеж. Отгледа го баща му, който имаше върху него попечителски права.

Наталия отбеляза, че апартаментът изглежда чудесно. Това не бе привично за нея. Подобни забележки не бяха в стила й. Джак почувствува, че нещо я гнети. Още не изпила скоча си, тя заяви, че иска да вземе един душ и рязко скокна от дивана. Докато Наталия беше в банята, Джак пренесе куфара й в спалнята и разтвори ключалките, без да повдигне капака. Сърцето му преливаше от нежност и кротка възбуда. „Как върви работата ти?“ Джак се усмихна. Тя толкова рядко проявяваше интерес към заниманията му. Работата му, мислеше си навярно, е приятна разтуха за него и може би начин да спечели мъничко пари. Намираше някои от рисунките му за находчиви, но се увличаше повече от живопис; да съзерцава добро изкуство за нея бе начин на дишане, сякаш изкуството й заместваше витамините и слънчевата светлина. Джак не бе добър художник, поне в областта на изящните изкуства. Пък и съвсем ясно му бе, че тя нямаше нужда от неговите пари.