Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Или напразно се самоизмъчваше? Не бяха ли повечето бракове смесица от разтърсваща тревога и щастливо удовлетворение? По-различен ли бе от останалите или споделяше общата участ на всички — млади или на средна възраст, дебели или слаби, богати или бедни?

А, богати… Семейството му не бе тъй богато като семейството на Наталия или на Хамилтън със сигурност, но баща му бе, отгоре на всичко, и голям скъперник. Само майката на Наталия можеше да раздава със спокойна ръка последния половин милион от парите си, но Наталия и без това бе дяволски безразлична към парите. Джак бе сигурен обаче, че тя не би се омъжила и дори не би си позволила да забременее от някой бедняк без пукнат петак в джоба си. Това бе толкова истина, колкото и пристрастието й към художниците — а много добри художници фалираха в началото на своята кариера или, може би, след краткотрайния блясък на славата си. Във всеки случай семейното обкръжение на Джак, образованието му и социалните кръгове, в които се движеше, без съмнение й допадаха. И тогава Джак, завършил току-що Принстън с основни специалности английска филология и изобразителни изкуства, се впусна в четвъртата си голяма обиколка на Европа, този път на собствени разноски и приключи пътешествието си в един югославски затвор с двамина пропаднали типа, които бяха заловени на границата за контрабанда с хероин. Четири месеца Джак гни в отделенията на този затвор и пощеше въшки, докато чичо му Роджър, по-блага и мекосърдечна душа от бащата на Джак, Чарлз, не раздвижи всички свои връзки във Вашингтон, за да освободи племенника си под гаранция. Приятелчетата на Джак нямаха този късмет. На тях също им лепнаха по три годинки и доколкото беше осведомен, вече бяха излежали присъдите си. Неясно и объркано минало — дори лицата на тези хлапаци се мяркаха в спомените му като през зацапано стъкло — размазани петна, обрасли с набола четина, с глуповати и нагли усмивки. Американски туристи, беше ги срещнал някъде в Австрия. Лесни пари, бяха му казали, само пренасяш стоката и ти плащат веднага на място, след като веднъж се добереш до Канада и оттам се прехвърлиш в Америка, където възнаграждението е още по-щедро.

Най-страшното, помисли си Джак, докато крачеше към търговската част на града по Мърсър стрийт, настръхнал от неизбледнялото чувство за срам и вина, бе, че той сам започна тогава да смърка прашец и да си бие инжекции заедно с австрийските си спътници. Забавно му бе да пътуват на автостоп, да разглеждат маршрутните карти и да преспиват понякога на открито в гората. Можеше да е с по-добро здраве сега, мислеше си Джак. Вместо това, той се бе държал като разглезен хлапак, подивяващ бавно и изгубващ човешкия си образ, точно когато си въобразяваше, че е по-цивилизован и по-истински от всякога. Баща му никога не му прости злощастното премеждие. И досега Джак носеше на челото си срамен белег — дълга един инч бяла драскотина, прихлупена от косата — не от юмручен удар на югославската милиция, а от рязкото халосване в ръба на вратата първия ден от престоя си в затвора. Бе силно замаян тогава. Това да ти е за урок, често си мислеше Джак, разглеждайки с нескрито отвращение белега си в огледалото. Искаше да каже: ако някога забравиш, че си се държал като последния дръвник, драскотината нека ти припомня преживяното, за да не ти се случва повторно. Всъщност четиримесечното изпитание на Джак продължи в дома на родителите му, където майка му го обсипваше с грижи, склонна всичко да забрави, докато баща му, фактически господар на положението, яко затягаше ярема. Джак трябваше да изтърпи няколко назидателни лекции на четири очи с баща си, а обещаните двадесет хиляди долара за финансиране на кариерата му като журналист или художник на свободна практика, докато си намери работа в някоя от тези две области, впоследствие не бяха отпуснати. За сметка на това пък се вдигнаха акциите на по-младия му брат Кристофър, тъй като на него сега възлагаха всички надежди. Кристофър, по-млад с три години от Джак, бе влязъл в правия път и след завършването на Харвардския университет зае веднага длъжност в компанията на баща им.

Тъкмо тогава, малко преди да изхвръкне от семейното гнездо, или по-право, от кокошарника и да опита щастието си в Ню Йорк, Джак срещна Наталия на едно събиране, на което майка му настоя да отиде — някакъв благотворителен прием с нафукани господа в черни костюми и вратовръзки. Бе в някакъв частен дом, близо до Трентън. Родителите на Джак имаха по това време лятна къща край Трентън и Джак бе заминал заедно с тях. Дали от скуката, дали от унинието или от срама, който все още го преследваше, Джак веднага се прилепи към Наталия, която му отправи присмехулна забележка с дълбокия си прелъстителен глас — когато и двамата стояха с чаша шампанско в ръка в някаква голяма стая преди официалното откриване на коктейла. Навярно съществуваха и такива неща на света — от първия миг той се влюби в гласа й. Загуби я сред множеството за половин час, сетне отново я намери, и я запита направо за телефонния й номер. „Имам кола“ — искаше да й каже. „Имам кола“ — изпревари го тя. „Хайде да се измитаме оттук.“ Думи, които се врязаха дълбоко в паметта му.