Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Как се случи така, че в онази вечер съумя да намери най-подходящите думи? Не помнеше да е проявил брилянтно красноречие, нито да е блеснал с особено замайващ чар. Смяха се много, поне за него това се дължеше на една потисната възбуда. Срещнал бе момичето на живота си. И по някакво чудо, както се казваше в старите песни, тя също го хареса. Знаеше добре защо — за нея той бе кратък отдих, временно откъсване от досадното й обкръжение — и навярно не от най-удачните. Всичко можеше да си остане само една любовна авантюра, ако тя не бе забременяла. Сега Джак си даваше сметка, макар и тогава да не бе напълно уверен, че Наталия щеше да абортира, ако не искаше от него дете. Семейството й не се възпротиви, тъй като, в края на краищата, Джак произлизаше от добра среда, от прилично, материално обезпечено семейство и макар и да не бе направил до момента кариера, можеше да се вразуми, да остави нерентабилната си, лековата професия на художник, и да се включи в бащиния си бизнес, състоящ се главно в производството на лечебни билки и лекарства.

Джак влезе в едно кафене. Не знаеше, пък и не го интересуваше къде се намира — помисли си, че може би, бе някъде в началото на Грийн стрийт. Поръча си кафе със сметана.

А ето, че сега и Луис се намираше в кризисно състояние. Рак. Може би. „Страшно смело го понася“, бе изрекла Наталия с несвойствена за нея, но подобаваща за случая сериозност, считайки, че ракът е нещо твърде опасно.

Ето ти добра възможност да проявиш християнското си милосърдие. Най-добрият приятел на Наталия, нейният душеприказчик, който живееше в аристократичен квартал на Филаделфия, подобен на Ийст Сайд. Името му не бе точно Уонфелд, а слабо видоизменение на друго име — Джак си спомни, че Луис бе наполовина евреин. Луис дори не четеше много, във всеки случай не книгите, които харесваше Наталия. При все това бе любимецът на Наталиния дом в Ардмор, дори когато водеше със себе си и приятеля си Боб Кемпбъл. Дали защото никога не бе представлявал заплаха за брак за младата Наталия? Или защото Лили… Не, Лили едва ли си придаваше важност с демонстрираната проява на толерантност и широкомислие. Не беше толкова голям сноб. Луис бе кротък, с деликатно и ненатрапчиво, почти невидимо присъствие сред хората, а маниерите му бяха изящни и чаровни, трябваше по джентълменски да признае Джак. И най-претенциозната компания не можеше да обезсърчи и извади Луис от равновесие, той винаги запазваше хладнокръвие. Джак пресуши последната глътка от кафето си и блъсна чашата пред себе си, раздразнен, че е неспособен да избяга от натрапчиво преследващите го мисли. С какво, за бога, му пречеше Луис? С нищо, освен че поглъщаше безразсъдно количество време на Наталия. Но не беше ли това за добро? Така Джак разполагаше с повече време за работа, а и Наталия, може би, се отегчаваше по-малко от присъствието му. А Луис бе идвал и друг път в Ню Йорк, нали?

Плати сметката и напусна заведението. Имаше достатъчно време да се пошляе из улиците и да купи нещо вкусно за вечеря — може би някакъв китайски специалитет, ако попаднеше на отворен кулинарен магазин по това време. Амелия се радваше особено много на пица, но на родителите й вече им бе втръснало от нея. Джак неочаквано се натъкна на едно гръцко магазинче за хранителни стоки, от което купи няколко намаслени кутийки и торбички и тръгна на запад с по-бодро настроение. Очакваше го работата му и приятната възможност за сключване на договор с някоя фирма за издаване на книгата им с Джоуел „Полуразбрани мечти“, стига, разбира се, илюстрациите да подхождаха на текста. Няколко издатели вече бяха заинтересовани, но искаха да видят все пак рисунките. Когато Джак прецени резултата от цялата си работа, почувствува, че можеше да се справи и по-добре, „ако се бе постарал повече“, както пишеха някога в училищния му бележник. След югославския инцидент баща му не му отпусна обещания кредит за завършването на университета, така че Джак не успя да се усъвършенствува в специалността си. Скромният приход от кредита би му осигурил възможност да живее в Ню Йорк и да посещава курсовете на Студентското художествено дружество, както и да опита перото и четката си в областта на журналистиката и рисуването. Чичо Роджър, напротив, възложи на него всичките си надежди и го подкрепи с няколко солидни хилядарки, които, заяви той, му подарява от сърце. Баща му не одобряваше избора му на професия в която и да е от двете области, но прие с охота брака му. Предсказуемо — така и следваше да се очаква. През последните няколко години Джак наблегна повече на художественото творчество, отколкото на журналистиката, макар че съчини и няколко измъчени, банални пътеписа и десетина кратки репортажа, рекламиращи някои кухненски принадлежности или домашен дизайн. Рисуването му доставяше далеч по-голяма наслада и удовлетворяваше духовните му потребности. С внезапен остър прилив на благодарност Джак си спомни как чичо Роджър го подпомагаше финансово при завършването на курсовете му в Студентското художествено дружество, докато Амелия беше още бебе.