Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джой Фишър бе възпитан младеж, честен и старателен работник, освен това наскоро се бе и оженил.

— Добро утро, мистър Конлън.

— Здравейте! — викна бодро Конлън. — Закъснях малко. Чаках адски дълго време рейса тази заран. Как си, Джой?

— Пресен като морков — усмихна се Джой на Ралф.

Ралф кимна за „довиждане“ на Джой и напусна канцеларията. Вдигна поглед към тъмното небе, което зората не бе все още разбудила, но което щеше да задрезгавее по пътя му към Шеридън Скуеър с автобуса. Обичаше тези ранни тръпчиви утрини с вкус на нощна прохлада, в които разхождаше Бог, подскачащ от радост да види стопанина си след дългото отсъствие, обичаше да вдъхва с широки гърди все още незамърсения в пет часа въздух, който към девет вече щеше да е наситен с изпаренията на големия град. Бъди благодарен и на малките подаръци на живота, помисли си Ралф.

Тъкмо бе слязъл на спирката на Седмо авеню до Шеридън Скуеър и бе извървял няколко крачки по Кристофър стрийт, когато въздухът се раздра от пиянски викове. Ралф зърна веднага натрапниците — трима или четирима дангалаци, придружени от две момичета от отсрещната страна на улицата, клатушкащи се на запад, кикотещи се и блъскащи се с рамене. Без съмнение бяха прекарали нощта в някой от онези мръсни вертепи на Кристофър стрийт. Точно когато групата се изравни с него, Ралф разпозна в едно от момичетата Елси и целият потрепери от болка и изненада, сякаш бе зърнал собствената си дъщеря в непристойна компания или най-малкото скъпоценната си повереница.

— Аа-ха-ха! — Това бе нейният смях, когато залитна назад и потъна в обятията на високия хлапак, следващ я по петите й.

— Ей, Били, къде живеят тези момичета? — дърляше се едрият грубиян.

Кикот. Пиянско ломотене.

Ралф се спря вкаменен. Настръхнал от ужас. Впи горящ поглед в изнизващата се групичка, сякаш искаше да ги изпепели с очи — всички, с изключение на Елси, разбира се. Ах, ако му стискаше да ги догони! Ала те щяха да го смелят от бой. Щяха да го притиснат до стената на някоя сграда и да го лишат от дар слово с няколко юмрука, преди още да си е отворил устата. Не, не това бе начинът. Един внимателен съвет би бил по-уместен, стига, разбира се, да не прекали, но… Ралф се почувствува внезапно безсилен, толкова безсилен… Връхлетя го тъга, като буца заседна на гърлото му, а сърцето му отмаля и сякаш безжизнено застина…

Каква нелепост! Не можеше да раздвижи крайниците си, насили се да помръдне. Та той едва познаваше Елси. Знаеше какво си мисли за него — че е глупав, старомоден дъртак, може би дори леко поизкуфял. Трябваше да се сложи край на всичко това. Все още можеше да спаси Елси, да я вдигне от калта, да я предпази от пристрастяване към наркотиците или от обичайната проституция чрез присвояване на все по-тлъсти бакшиши. Момичето си заслужаваше да бъде спасено. Мисли, Ралф, размърдай мозъка си. Обмисли внимателно следващата си стъпка.

Е, Бог го очакваше у дома. Вече се развиделяваше. А на Гроув стрийт спокойно спеше симпатичният млад човек, който беше толкова щастлив да види отново загубения си портфейл. Всеки път, когато си спомнеше за този случай, Ралф потръпваше от приятна парлива възбуда. Беше го разказал на Елси като показателен пример за това, какво могат да направят едно за друго човешките същества, ако искат да живеят заедно в един приличен свят. Елси го бе зяпнала от изумление. Но после припряно бе закимала, докато забърсваше тезгяха пред него. Работеше в някакъв снекбар на Седмо Авеню. Но какво знаеше за живота едно момиченце на двадесет години, дошло само преди няколко месеца от някакво затънтено градче в щата? Какво ли правеше сега? Къде щеше да прекара остатъка от нощта? Ужасно като си помислиш само, ужасно!

Ралф изкачваше последните стъпала на четвъртия етаж и дочуваше вече нетърпеливото сумтене и скимтене на Бог, подрипващ на задните си крака зад вратата. Ралф го бе дресирал да не лае при звука на стъпки по което и да е време на денонощието.

— Здрасти, момчето ми, здрасти, Бог! — зашепна Ралф и загали подскачащото животинче, опитвайки се да го успокои. Свали от една кука каишката на Бог.

Едва излезли на улицата и Бог се изчишка припряно срещу стената на съседната къща. Иззад ъгъла Ралф дочу дрънченето на търкалящ се по тротоара бидон. На Седмо авеню градът се събуждаше с гълчавата и свистенето на уличния трафик. Когато се поразходят и закусят, Ралф ще вземе един душ и ще си легне с „Таймс“ в ръце — с вчерашния брой, който още не бе дочел — след това ще си отспи, до колкото часа иска, може би до един, а после ще направи следобедната си разходка до Градската библиотека на Лерой стрийт и ще смени книгите си.