Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Когато се прибраха у дома в неделя следобед, телефонът бясно звънеше. Джак бе най-близо до него и вдигна слушалката.

— Къде беше? — попита нетърпеливо гласът на Луис.

Наталия взе телефонната слушалка, разговаря, както му се стори, цяла вечност и накрая му съобщи, че идната събота Луис ги кани на карнавално тържество у дома си. Запитала го дали това означава преобличане в дрехите на противоположния пол, а Луис й казал — не, облечете каквото си искате. Очертавала се една хубава вечер, щели да се съберат доста хора.

На следващата събота Луис им отвори вратата, облечен в дълга черна роба, обшита с мънички златни пайети, които блещукаха като звездички в нощно небе. Обут бе в сандали.

— Тази вечер съм мандарин — съобщи той. — А ти?

— Аз ли? Нищо — отвърна Наталия.

Джак забеляза, че Луис искаше да я целуне по бузата, но тя леко му се изплъзна. Мразеше да я целуват по бузата.

— Здравей, Джак! Влизай и се събличай — приветствува го Луис.

Апартаментът на Луис и Боб бе претъпкан като на предколедното тържество, но тълпата сега бе по-пъстра и непретенциозна. Идеята за карнавал бе провокирала някои фантастични приумици. Джак зърна маскирана като дявол мъжка фигура в тясно прилепнал черен клин, с червени рога, закрепени на шапчицата и с камшик в ръка. Една жена и компаньонът й, най-вероятно, бяха предрешени като пеперудки — с дълги прозрачни шлейфове, наметнати върху трика с пъстри криле, закрепени върху раменете с тънка тел. Джак забеляза Елси, облечена цялата в черно — в черна набрана пола, нито дълга, нито къса, пристегната с широк бял колан и в черни обувки с високи токове. Светлата й коса, дръпната от лицето и пристегната отзад с нещо, се спускаше сега под раменете. Очите му се задържаха върху нея, почти на границата на общия кипеж, залял наоколо по-възрастната тълпа, но в момента Елси не участвуваше във веселието. Стоеше изправена и разговаряше с една дългокоса млада жена, в която Джак разпозна Дженивиев, бившата приятелка на Елси.

Напитки. И наздравици. Изабел Катц бе в дворцово облекло — в бричове и розова туника. Луис носеше дълга жълта китайска роба, а под нея бе с вечерния си панталон, лачените черни обувки и бялата копринена риза с черна папионка. Джак не познаваше половината от гостите или те така се бяха дегизирали, че изобщо не можеше да ги разпознае. Някои носеха маски.

— Колко назад във времето ме връща тази вечер. Оказва се, че все още мога да се забавлявам! — сподели Луис с Наталия. — Всичко изглежда съвсем както преди! Точно както изглеждаш и ти в този миг! — Въпреки съветите на лекарите, Луис бе вече леко на градус.

Думите на възхищение бяха отправени към „дегизировката“ на Наталия, състояща се просто от един стар костюм — черна пола на тънки оранжеви райета и плътно прилепнал по тялото й тесен жакет с дълги ръкави. Сутринта Наталия го бе изровила от дъното на някакъв килер и макар и да не бе отчайващо измачкан, добре го беше изгладила. Каза на Джак, че често го носела няколко години преди да се запознаят и от чисто сантиментални подбуди не искала да го изхвърли. Джак не можа да отбележи големите достойнства на този костюм, но Луис изпадна във възторг подобно влюбен, възкресил в спомените си срещите със своята любима.

— Ардмор… — Петдесет и втора улица…

Джак неволно се усмихна. Проправи си път сред множеството към Елси и я приветствува заедно с Дженивиев за добре дошла. Някъде отдалеч се дочуваше плоча или касета на Бийтълс, не много високо. Бе „Сърджънт Пепър“.

— О, Джак — промълви Елси с тихия си глас. — Радвам се да те видя! — С лека извивка на главата и раменете тя демонстративно се откъсна от компанията на флегматичната Дженивиев и фокусира вниманието си върху него.

Джак се усмихна още по-широко.

— Наистина ли? Трябва да ти кажа, че изглеждаш великолепно тази вечер!

— Но съм толкова уморена. Сигурно няма да ми повярваш.

Да, нямаше да й повярва. Елси му говореше, че по цели часове е заета с нещо — с какво? Нямаше значение. От глъчката наоколо не можеше да чуе нищо.

— Фран! — извика Дженивиев, протегнала ръка, за да привлече вниманието на някого. — Искаш ли да се запознаеш с мистър Съдърланд?

Пред Джак изникна яка и набита млада жена с къса светлокестенява коса, свити тънки устни и някак трескави или срамежливи очи.

— Здравейте.

— Фран Боумън — произнесе Дженивиев, или поне така дочу името Джак.

Фран бе облечена в панталон и тъмносиня мъжка риза с талия, опасана от гердан със светлосини мъниста. Лицето й бе грубо и определено непривлекателно — отбеляза за себе си Джак. Спомни си думите на Марион, че Фран изглеждала като „излязъл от гората разбойник“ или нещо от този род. Елси внимателно следеше с поглед реакциите му и му хвърли развеселена усмивка, подобно усмивката на палаво дете. Очите й говореха: „Хайде да се измъкваме“.