Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Навярно се срамуваше, че е била толкова близка с Дженивиев, помисли си Джак — забелязал бе тази вечер, че Елси е хладна и сдържана в разговора си с нея. Наля на всички още малко кафе.

— Вярно е, Боб пази списъка на гостите. Хайде, не е толкова важно.

Свършиха мълчаливо с яденето, без да събудят Сюзън или Амелия. Марион отново помогна на Джак да вдигнат масата, а той й показа къде да остави съдовете.

— Утре е неделя — отбеляза той. — По-точно днес е неделя.

Навън се зазоряваше. Джак изгаси лампата.

— Елси? — извика тихо Марион в хола. — Изчезнала е. Къде ли е хукнала пак?

— Сега ще я намеря — усмихна се Джак и се запъти към спалнята.

Елси лежеше с лице към възглавницата. Издърпала бе наполовина покривката на леглото. В дрезгавата предутринна светлина изглеждаше така, сякаш летеше във въздуха, с черна разперена пола и ръце, обгърнали възглавницата над главата й. Джак почувствува приятно вълнение или прималяване, или и двете едновременно. Коленичи до леглото, обзет от внезапния порив да я целуне по бузата и да я събуди, но нещо го спря или, може би, уплаши. Миглите й затрепкаха и тя отвори очи.

— Обичам те — прошепна той.

Елси внезапно се засмя като дете, събудило се след хубав сън.

— Дълго ли спах?

— Може би половин час.

Джак излезе с тях на улицата, за да им намери такси. Не искаха той да се обажда по телефона, въпреки безумно претоварения утринен час — шест без петнадесет. Закрачиха към Седмо авеню.

— Ето го там! — Джак сниши гласа си близо до шепот.

На дванадесетина крачки от тях, в синкавата утринна мъгла, с Бог на каишка стоеше Линдърман, загърнат в старото си палто. Проследи ги с поглед, когато пресичаха Блийкър. Навярно го бяха сварили по време на обичайните му похождения из квартала.

— Това ли е онзи възрастен мъж? — попита Марион.

— Да! — просъска Елси. — Върви по-бързо и не се оглеждай!

Внезапен пристъп на веселие обхвана Джак, той отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло. Старият Линдърман положително си мислеше, че е прекарал нощта с двете момичета, една от които беше Елси, а другата — пикантна добавка.

Елси се наведе в безуспешен опит да сдържи кикота си.

— Ей, Джак! Мога да си представя какво си мисли! Ха-ха!

Джак размаха ръце по средата на почти пустото Седмо авеню. Отдръпна се, за да направи път на един камион. В следващите тридесет секунди вече бяха спрели такси. Настоя да им даде пет долара за пътната такса.

— Вземете ги! И без излишни спорове! — каза натъртено Джак и затръшна вратичката на таксито.

Постоя няколко мига на тротоара с лице към Гроув стрийт, като се опасяваше да не изникне отнякъде в зрителното му поле тъмната сянка на Линдърман, но това не се случи. После се упъти към дома, пресече Блийкър без да поглежда встрани, упорито нежелаещ да забележи даже гърба на Линдърман и кучето му, притаени до една стена. Тихо влезе в апартамента и написа бележка на Сюзън, която остави на кухненската маса.

„Късно през нощта. Наталия още я няма.

Облече си пижамата и изми зъбите си в банята. Мислеше да отиде в ателието си, запали лампата за няколко мига и се полюбува на трите снимки на Елси, заемащи цяла страница в списанията, от които внимателно ги беше изрязал. Но иззад притворените си клепачи съзираше далеч по-удивителен образ — Елси, склонила глава върху възглавницата, унесена в сън. Обичам те, й бе казал тогава, щастлив и замаян. Елси щеше ли да запомни тези думи? И имаше ли някакво значение ще ги запомни ли или не? Колко ли пъти бе слушала тези думи от устата на своите приятели — и момичета, и момчета? Вярно бе, че е мъничко влюбен в Елси. Но освен че тя не харесваше момчетата и мъжете, самият той не изпитваше желание да легне с нея. Щастлив бе само от факта, че тя съществува.

А Елси и Наталия? Ето ти друга изненада! Какво ли бяха намислили? Няколко вечери вече Наталия се прибираше у дома в полунощ. Наистина ли прекарваше времето си с Изабел Катц? Или с някой от нейните клиенти?

Джак си легна уморен и щастлив и заспа веднага.

Ако в онази неделна утрин Ралф Линдърман бе намерил такси на Гроув или Седмо авеню, то щеше да ги последва веднага. Видял бе с очите си как Джон Съдърланд дава пари на Елси и другото момиче. Естествено, той им бе заплатил за нощта по джентълменски начин, под претекста, че им дава пари за такси. И на двете! Ралф май не бе виждал преди другото момиче, малко по-високо от Елси, в панталони, с тъмна и късо подстригана, бухнала над ушите коса. Ралф бе пресякъл Гроув и се бе притаил в сянката на един вход, придърпвайки Бог по-близо към вратата, но Джон Съдърланд бе прекосил тротоара, без да поглежда към отсрещната страна на улицата и някак самоуверено вирнал глава се бе запътил към дома си, видимо предоволен от себе си.