Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Господи, тук е Дженивиев — тихо отбеляза Марион, оглеждайки се из стаята.

— Да. Със старата си приятелка, ако не се лъжа. Елси ни запозна.

— Да не искаш да кажеш онази чудовищна Фран?

— Май така й беше името. Какво, Дженивиев да не би да се е върнала при нея? — попита Джак с насмешливо любопитство.

— Не — поклати глава Марион. — Фран го желае, но не и Дженивиев, както ми каза едно птиченце. Може би Дженивиев още гасне по Елси. Вече не ме е грижа… Фран би трябвало да се присъедини към мафията. Всъщност, някой ми беше казал, че тя сериозно се е забъркала в бизнеса… че е пласьор на наркотици, разбираш ли? Никой не я обича и около нея витаят ужасни слухове.

Потискащо, помисли си Джак. Погледна към широката двойна врата на всекидневната и забеляза в коридора Елси с Наталия, която й говореше оживено нещо — Наталия стисна ръката на Елси и двете се целунаха бързо по устните, целунаха се още веднъж, преди да влязат в стаята, Наталия леко надвесена над лицето на Елси. Джак забеляза, че Марион го наблюдаваше с лека усмивка.

— Аз нямам нищо против — рече тя. — А ти?

Джак преглътна малката глътка уиски, която бе задържал в устата си.

— Съвсем не.

— Елси обожава Наталия.

— О? Повече, отколкото теб?

— Не зная — отвърна Марион и сви рамене. — Но какво мога да направя?

— Много хора — отбеляза Джак — се привързват силно към Наталия. — Луис, например. — Спомни си и за времето, когато току-що се бяха запознали със семейство Армстронг и в продължение на седмици Макс бе здравата хлътнал по Наталия, но бе проявил благоразумието да не настоява.

— Много хора се влюбват и в Елси — отвърна Марион. Внезапно добави през смях: — Знаеш ли, голяма грижа са тези момичета, дето работят по баровете. Те просто ти излизат с разни страстни декларации, които после се оказват въздух под налягане.

Джак можеше да си представи.

Внезапно Елси цъфна край тях, а Наталия се разположи на дивана с Луис. Джак погледна часовника си и изненадан отбеляза, че минаваше един часа.

— Сега вече наистина се уморих — Елси отправи репликата по-скоро към себе си. — И ужасно огладнях.

Сандвичите на коктейлната маса бяха почти на привършване и ако Луис и Боб възнамеряваха да сервират нещо по-специално, то още нямаше и следа от него.

— Хайде да отидем у дома — предложи Джак. — Както преди. Искате ли?

— С Наталия? — попита Елси.

Джак поклати глава.

— Няма да можете да я откъснете от Луис с часове. Искате ли да се обзаложим? Навити ли сте?

Елси не беше съгласна и Джак отиде при Наталия, за да й каже, че взима момичетата със себе си у дома, за да похапнат бекон с яйца. Тя не би ли пожелала да дойде с тях?

— Не, ще остана още малко — отвърна Наталия.

— Още не ти я давам, Джак — изрече Луис, сякаш имаше абсолютното право да я задържи.

— Добре. Ще се видим по-късно, скъпа. Желая ти здраве, Луис! Благодаря ти за великолепната вечер!

Тримата намериха палтата си и тръгнаха. Джак се чувствуваше щастлив. Харесваше му ролята на домакин пред Елси и Марион. В апартамента на Гроув стрийт беше спокойно. Амелия отдавна спеше, а Сюзън си бе легнала както обикновено в свободната стая в коридора до ателието му. Оставила бе една запалена лампа в хола. Джак предупреди момичетата за присъствието й и помоли да не вдигат много шум.

— Не може ли да пуснем някоя касета много тихо? — попита Елси.

Невъзможно му бе да откаже нещо на Елси.

В кухнята се залови с приготвянето на менюто от канадски бекон, английски печени кифлички с масло и бъркани яйца. Марион му помагаше. Джак смля кафе, покрил с две салфетки машината, за да не бръмчи много силно. От хола се разнесоха слабите звуци на музика — за негово изумление „Четирите годишни времена“ на Вивалди.

— Би ли ми казала, Елси, защо Дженивиев трябваше да ни досажда тази вечер? — попита Марион на масата. — И защо доведе онази хулиганка със себе си?

— Не съм го направила аз. Може би Боб Кемпбъл е решил да покани всеки, който е бил на последното им голямо събиране. Онова, преди Коледа.

Марион и Джак се спогледаха.

— Поставили сме го в неудобното положение да запомня дори имената на такива хора.

— Излишно е да ми го повтаряш — каза Елси. — Вярно, признавам, че доведох Дженивиев на онова тържество преди Коледа. Но Боб ми каза, че пази списъците на поканените гости, за да може следващия път да…

— Да не ги покани, надявам се — вметна Марион.

— Сигурна съм, че е станало така — Луис или Боб са поканили Дженивиев, а Дженивиев е довлякла онази Фран — просто за да й се хареса — заяви Елси с най-сериозния си тон, с който говореше понякога, дори и обстоятелствата да не изискваха такава сериозност.