Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак неловко се усмихна.

— Трудно ми е да си представя — каза той, съзнавайки, че не е много убедителен, тъй като едва ли напълно разбираше мотивите на Линдърман. — Той мисли — зная го от собствената му уста — че жените са по природа съблазнителни и се гримират и носят високи токчета, за да отклоняват мъжете от правия път. Изкусителки — така ги нарича.

— Ами че това е класическият тип — смръщи вежди Луис нетърпеливо и разтревожено.

— Е, след като е изгубил следите на Елси, да се надяваме, че ще се прилепи към някой друг.

— Да. — Луис се изправи. — Време е да се изпарявам, Джак. Извини ме, че нахълтах така в дома ти. Не те попитах какво става с книгата за яковете.

— Благодаря, всичко е наред. Днес имам последен… м-м… преглед на материалите. Искам да кажа, че трябва да занеса илюстрациите на художествения редактор.

— Желая ти успех!

— Една глътка, Луис? — попита Джак, както би направила Наталия. — За настроение?

— „Ферне-Бланка“ — усмихна се широко Луис. — Наталия би го одобрила. Само един пръст, Джак.

Джак му наля в чашата.

— А ти?

Джак си наля малко „Джак Даниелс“, колкото да се здрависа с Луис.

— Наздраве!

— Наздраве!

Когато се обличаше в коридора, той забеляза халките на Джак, провесени на тавана.

— Все още ли се упражняваш?

— Когато съм в настроение.

Луис отново се усмихна.

— Може ли да ми демонстрираш нещо?

Джак нямаше никакво желание за това, но си пое дълбоко дъх, хвана халките и се вдигна на мускули, изправил крака нагоре, след което се преметна през глава назад, после напред и отново назад, вдигна се на ръце така, че главата му едва не докосна тавана и отново вирна крака.

— Прекрасно. Нямам думи — промълви тихо Луис с възхищение. — Бог да те благослови, Джак. Довиждане и отново ти благодаря.

Вратата се затвори.

Джак не удържа на обещанието си и разказа на Наталия за изненадващото посещение на Луис, понеже не виждаше причина да го държи в тайна, но Наталия настръхна така, че скоро съжали за постъпката си. Бе петък вечерта и Наталия подметна, че много се радва за съботния ден, в който може да измоли малко почивка, тъй като галерията тогава се посещаваше предимно от публика, а не от купувачи, и Изабел нямало да има чак толкова голяма нужда от нея.

— Това означава, че краят му е близо. Или поне, че така си мисли — промълви Наталия.

— Има ли представа… колко време му остава да живее?

— Не. Но съм убедена, че е по-малко от година. Може би значително по-малко. Сега е на строга диета и не може да близне и капка алкохол.

Джак бе забелязал, че Луис е отслабнал.

— Хайде да вземем колата и да запрашим утре нанякъде — каза Наталия. — Струва ми се, че ако остана тук, ще полудея.

Джак беше разочарован, тъй като искаше да прекарат уикенда у дома. Трюз бе харесал илюстрациите и Джак мечтаеше да се отпусне, да направи няколко скици на Амелия, докато тя си играеше, спеше или му бърбореше нещо, изправена пред него. Имаше дебел тефтер с бели листи, пълен с рисунки на Амелия още от бебешките й години. Забелязал бе, че те са далеч по-забавни и интересни на хората, отколкото всички снимки, направени досега.

В единадесет на следващата сутрин потеглиха с тойотата с Амелия на задната седалка, натъпкали голяма пътна чанта с пижами и четки за зъби, в случай, че отседнат някъде през нощта. Наталия караше колата. Тя бе добър шофьор, с бързи рефлекси, макар и да твърдеше, че мрази да седи зад волана. Джак знаеше, че в сегашното й състояние шофирането щеше да я освободи от отрицателната енергия, което беше за добро.

— Как е Елси? — Наталия й бе позвънила тази сутрин и бяха разговаряли за кратко.

Наталия внезапно се усмихна със затворени устни и се втренчи право пред себе си.

— Сега пък се е разтревожила за данъка си! Казах й: „Сладурче, намерила си за какво да се тревожиш!“. Не могла да попълни формуляра си, тъй като никога не била плащала данък общ доход, но Марион щяла да й помогне.

Оставиха колата в Гардън Стейт Паркуей и тръгнаха да се поразходят в студения, ранно пролетен следобед. Купиха отнякъде торта и се самопоканиха на чай в една братовчедка на Наталината майка, която живееше в Садъл Ривър. Джак я бе виждал само веднъж. Това бе смяна на атмосферата и изпълнение, един вид, на семейните задължения, макар и никой да не я бе молил за това, което поразведри Наталия. Сетне Джак седна зад волана и вечерта се спряха край един мотел по избор на Амелия. Украсата му бе ужасна, но имаше някаква развлекателна стойност. Наталия бе донесла бутилката си „Гленфидич“. Персоналът на мотела внесе в стаята походно легло за Амелия.