Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Луис елегантно пропусна тези думи покрай ушите си и за миг се загледа през прозореца.

— Другото важно нещо, което искам да ти кажа, е — радвам се, че Наталия се омъжи за теб. За човек като теб. По моите представи ти си единственият човек, когото тя би могла да изтърпи до себе си.

— Благодаря — искам да кажа, радвам се да го чуя.

— Тя те счита също така за много секси — произнесе тържествено Луис, — но не го изтъква, разбираш ли. Ти си сексуалният й обект и това е много важно, но разбира се, тя никога не го произнася с толкова много думи.

Джак притисна с длани пламналите си бузи.

— Добре, добре.

— Бих искал да запаля една цигара, стига това да не те смущава. Благодаря. Не трябва, но по дяволите, ще си позволя това малко удоволствие. — Луис все запалката на Наталия от масичката за кафе — запалката, инкрустирана със злато, която Наталия рядко взимаше навън, страхувайки се да не я забрави някъде. Луис я задържа в ръка и я загледа така, сякаш познаваше много добре тази вещ. — А какви са вестите от нашата малка приятелка Елси?

— Елси? Жъне главозамайващи успехи. Мисля, че изкарва добри пари.

— Но това е фантастично, нали? Не е ли тя ангел — дар Божи — паднал от небето! О-о, бих желал да я видя след пет години, когато ще достигне до онази чудесна зряла възраст на жената — двадесет и пет! Аа-ха-ха-ха! — Луис се засмя с цяло гърло.

Ако до този миг само бе подозирал, то сега вече беше напълно уверен, че това е прощалната визита на Луис. Джак прочисти гърлото си и каза:

— Елси взе две книги от нас. Трябвали й за училище, а не искала да харчи излишно пари.

— О, да, училището. Кои са тия книги?

— Скот Фицджералд и Сол Белоу.

— „Жертвата“, предполагам. Или „Планетата на мистър Самлър“. Но знаеш ли, „Жертвата“ изразява самата същност на Сол Белоу и неговата параноя. Истински шедьовър. Не мислиш ли?

И Луис се отплесна на тема Сол Белоу, колко добър писател бил той — а мислите на Джак се зареяха надалеч, уловили откъслечните фрази като „честен и благопристоен“ или „води разпуснат живот“ по отношение на Елси, които силно му напомняха начина, по който говореше Наталия; напомняха му, че Наталия познаваше Луис далеч по-преди, отколкото него самия. Кракът му, доста голям, в лъскава черна обувка, се поклащаше около тънкия му глезен. Странна професия имаше Луис, помисли си Джак — продаваше къщи и апартаменти, стягаше занемарени жилища, изчаквайки спокойно у дома си някое поредно позвъняване по телефона, от което внезапно получаваше солидна сума.

— Елси да е в опасност сега? — попита Джак в отговор на недоразбрана реплика, произнесена от Луис. — Новата й приятелка доста ми харесва.

— Марион? О, и на мен. Те ни гостуваха няколко пъти. Не, когато казвам „опасност“, имам предвид внезапния й успех. Той може да промени… характера на човека, особено като знаем колко млада е Елси. Е, може и нищо да не се случи, в края на краищата. Тя е ужасно откровена, а понякога даже и рязка. Не мислиш ли? — Луис внимателно погледна Джак. — Тя би казала „довиждане“ на Марион, без да й трепне окото, щом й дотегне. Да се надяваме, че няма да е скоро. Елси е крайно амбициозна — ето, сега позира, това е чудесно — а за тази професия не са й нужни английска граматика и литература, но тя се готви за следващата си стъпка.

— И коя е, според теб?

Луис се загледа в тавана.

— Някоя и друга роля в телевизията… В киното… Знае ли човек? Нищо не може да ме изненада. О, Джак! Какво ново около онзи старик, който я преследваше?

— Слава богу, откакто се премести на Грийн, той й изгуби следите. Днес ми се обади по телефона — малко преди да звъннеш ти.

— Сериозно? Звънял е тук? И какво иска от теб?

— Адресът й. — Джак се засмя. — Казах му, че не го зная, тъй като се мести постоянно. Лошото е, че я е видял да излиза няколко пъти оттук. Знае също, че се среща с Наталия. Шпионира всички ни, разбираш ли?

Луис го погледна замислено.

— Стар ерген е, нали? Сам ли живее?

— Да. Каза ми, че някога бил женен. Жена му отдавна го е напуснала.

— Не знаеш кое е по-лошото — самотният извратен тип или жененият. Мнозина от тия изнасилвачи-убийци, които е толкова трудно да хванеш, се оказват впоследствие женени мъже с по няколко дечица и доходна работа. А такива влечуги като онзи дъртак, с лопата да ги ринеш — никой не иска да се омъжи за такъв и той намразва целия женски свят, разбираш ли?

— Ти виждал ли си го някога, Луис?

— Не, но Наталия ми го описа. Срещнала го на улицата. Навъртал се покрай дома ви. Навярно изгаря от нетърпение да изнасили Елси, но не му се удава. Нищо чудно да се опита да я нападне, или дявол знае какво.