Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Осем часа бе длъжен да понася такава „музика“. Сюжетът на песните бе винаги сексуалният акт, музиката — неизменно една и съща, в монотонен ритъм, прорязан от писукането на електронните звуци: „пиу-пиу-пиу-пиу“ — музика, създадена за човекоподобни маймуни, изтръгваща само примитивното в човешката природа. Ралф си представяше как обхванати от сексуално изстъпление черни маймуни се катерят по дърветата, клечат сред клоните и мастурбират или си подвикват влюбено една на друга, за да привличат вниманието върху срамните си части. През повечето нощи по време на дежурството му на касата работеше една боядисана блондинка. Тежката, груба жена мислеше само как да оскубе клиентелата.

Един мъглив следобед Ралф бе излязъл с Бог на разходка по дълъг обиколен маршрут към Макдъгъл и след това по западната Трета улица, който щеше да го отведе обратно на Минета стрийт. Внезапно Ралф изумен зърна Елси, която крачеше срещу него с голям куфар в ръка.

Сякаш електрически ток пробяга по цялото му тяло и той застина на място. На около тридесетина стъпки от него тя се обърна и скочи на първото стъпало на бившата си къща. Нима отново се завръщаше в нея? Ралф пресече Минета стрийт и се прислони до срещуположната стена. Трети етаж — спомни си той — да, прозорците светеха, тъй като денят бе облачен и мрачен. След минута зърна силуета на Елси и две по-високи фигури, бързо се обърна и се дръпна вляво. Притича няколко стъпки в посока към Минета Лейн и отново се закова. Нищо не можеше да го откъсне от тази къща — вече знаеше къде е Елси!

Ралф търпеливо изчака.

Отново го прониза остра тръпка — Елси се бе появила на входната врата, носейки куфара и палто, провесено на другата й ръка. Сложи куфара на земята, за да затвори вратата, дръпна силно дръжката й два пъти, за да я прихлупи по-здраво, после взе куфара и тръгна надолу по улицата. Ралф плътно се долепи до стената на къщата и извърна глава към Минета Лейн и Макдъгъл, за да прикрие лицето си, ужасен, че ако го забележи, тя ще ускори крачка и бежешком, както винаги, ще му се изплъзне. Тя свърна по Минета Лейн към Макдъгъл, а Ралф изчака неспокойно от другата страна на тротоара и когато се увери, че тя не извръща глава след себе си, я последва.

На Макдъгъл Елси се обърна надясно, озъртайки се за такси. Продължи, без да забавя крачка по посока към центъра и тъкмо пресичаше Блийкър стрийт, когато едно такси се закова пред нея. Ако пред погледа на Ралф се бе изпречило друго такси, то веднага щеше да го грабне и заплати на драго сърце допълнителната такса за Бог, но уви, наоколо нямаше и следа от кола. Ралф пресече Блийкър и измина двадесетина стъпки по протежението на един блок, проследявайки с поглед изчезващото по Макдъгъл такси. Тя сигурно живееше някъде в тази посока и се бе върнала на Минета Стрийт да прибере останалите си вещи. Е, сега поне нямаше да бере ядове и грижи за Минета стрийт, каза си самоуспокоително Ралф, но продължаваше трескаво да се взира напред.

Безпокойството му за Елси — другояче не можеше да назове своите чувства — след тази случка нарасна, и през следващите няколко дни усещането му за самота и изолация се изостри до болка. Къде да я търси сега — сред мръсните вертепи на Сохо или, може би, в Ийст Вилидж? Щом си беше взела вещите от Минета стрийт, значи нямаше да се връща там повече. Можеше да я види някой път край къщата на Съдърланд, на Гроув стрийт, но трябваше да я проследи по целия й път до дома, за да разбере къде и с кого живее — ето какво най-много го интересуваше сега. Веднъж май я бе зърнал да излиза от дома на стария си познат, но не бе сигурен дали е тя, тъй като се бе покачила на високи токове, а лицето й бе засенчено от широкопола шапка; носеше и елегантно палто. Хрумна му, че може би е завързала любовна авантюра със Съдърланд и той й заплаща за това. Тогава, с тази мисъл в главата си, бързо се бе дръпнал встрани и бе хукнал по най-прекия път за дома. Ръцете му бяха натоварени с пакетчета, Бог ситнеше зад него, опънал каишката. Не се бе осмелил да проследи момичето.

Два дни Ралф се терзаеше от тази отчайваща мисъл, докато не взе най-сетне решение: ще се обади на Съдърланд и ще се поинтересува за Елси, може да попита дори за адреса й, но преди всичко любезно ще помоли да го осведоми как е тя, здрава ли е, работи ли. И най-изкривеното въображение не би могло да допусне, че иска да й навреди, а ако някой останеше с това заблуждение, то фактите щяха да докажат обратното. Когато в единадесет сутринта трескаво пое телефонната слушалка, от отсрещната страна незабавно се отзова някой от семейството.