Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Аха. Разбирам. Да, вечеряхме. Не закъснявай много, скъпа. Утре не е неделя… Много поздрави на Луис.

— Ще му ги предам. Благодаря ти, Джак. До скоро.

Лицето на Джак помрачня. Някога той се безпокоеше, дори се сърдеше, когато Наталия закъсняваше два пъти в седмицата. С Луис ли прекарваше вечерите си тогава или със Силвия? Не можеше да си спомни — спомняше си само, че Амелия беше съвсем мъничка, още не беше проходила. Веднъж бе споменал на Наталия нещо във връзка с това, а тя му бе отвърнала: „Можем да си вземем бавачка, ако искаш да излизаш. Или ела с мен и който е с мен, Джак. Нямам намерение да се ангажирам с домакинството“. Спомни си последните й думи, произнесени с особен блясък в очите, който освети неподозиран за него душевен пейзаж. Е, „да се ангажира с домакинство“ Джак трябваше да преглътне. В края на краищата, не живееха в първобитно общество, в което жената и мъжът, навярно, са били впримчени в капан и осъдени до живот да живеят на мъничко парче земя. Дори да бе настоял на своето, Наталия пак щеше да излиза, сигурен бе в това. Пак щеше да излиза.

Около полунощ Джак легна да чете, но книгата за палежа бе изгубила привлекателността си. Джак погледна към лавиците над Наталиното място в спалнята. Секция с феминистка литература. Голбрейт — не тази вечер. Кафка — не. „Неспокойният гроб“ повече му допадна. Джак извади тънкото книжле. Спомни си, че Наталия бе отбелязала няколко неща с малки триъгълничета в началото и края на изреченията или параграфите в стария си, откраднат екземпляр. Споменавала му бе за тази книга още преди да се оженят. Наталия вече бе отбелязала и на новия екземпляр няколко триъгълничета.

„Наградата на изкуството не е славата или успехът, а опиянението: ето защо толкова много художници са неспособни да се откажат.“

Спомни си, че бе чел и преди двете страници на Сирил Коноли под заглавието „Жените“. Наталия и тук бе отбелязала:

„Във войната между половете, оръжието на мъжете е грубостта, а на жените — отмъстителността. И двете се подклаждат взаимно, но желанието на жената за отмъщение надживява всички други нейни чувства.“

Джак се замисли. Трудно му бе да си представи Наталия отмъстителна към предишните си приятели или към него самия, ако скъсаха, например, с нея. Но Наталия не бе като повечето други жени — имаше по-голямо чувство за хумор от тях, повече логика и вътрешно прозрение, и може би в резултат на това — повече обективност. Във всеки случай не бе никак глупава. Спомни си една нейна забележка по повод феминизма: „Повечето момичета желаят да бъдат сексуални обекти докато са млади и хубави, докато имат работа и всичко, което поискат, и не са подготвени да бъдат захвърлени след тридесет и пет и по-късно, независимо омъжени ли са или не“. Нещо от този род, Наталия искаше да каже, че често жените биват изоставяни от приятелите си или че съпрузите им се развеждат с тях, за да се оженят за същия тип жени, само че по-млади. Наталия не можеше да търпи „разгневените самки“ на тридесет и пет или четиридесетгодишна възраст, решили, че мъжете са техни смъртни врагове.

Вече му се приспа и изгаси лампата.

Събуди го тихото прихлопване на външната врата. Чу Наталия, която се движеше на пръсти, да окачва палтото си в осветения коридор.

— Ей! — извика Джак не твърде силно, за да не събуди детето. — Няма нужда да стъпваш по търлъци.

— Здравей, Джак. Събудих ли те? Съжалявам — зашепна тя, облегната на ръба на вратата.

Изглеждаше леко подпийнала и уморена — Джак я обожаваше в такива моменти, тъй като обикновено тя бе в чудесно добро настроение, а понякога изпадаше и в забележителни откровения. Погледна часовника си. Три без пет.

— Няма нищо — измърмори той.

Джак дочу как пастата за зъби падна във ваната и се усмихна. Душът зашумоля, но за кратко.

Наталия влезе гола в стаята и затърси пипнешком нощница или пижама — носеше без определени предпочитания ту едното, ту другото — после изгаси лампата в банята и се строполи в леглото.

— Божичко, каква нощ!

Джак я изчака търпеливо.

— Той изобщо не говори за болестта си и за смъртта… Нее. Е, поне не директно.

Тя се протегна за цигара — може би последната от почти празната кутия до леглото и потърси запалката си и пепелника.

В светлината на пламъчето Джак зърна профила й, решителния й, малко тежичък нос, русата й, мокра от банята коса, провиснала около лицето.

— Не се сърдиш, че останах до късно с него, нали? В края на краищата, не му остава много време живот на тази земя.