Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Трябва да се преоблека в тоалетната. Ако си се отегчил…

— Не съм се отегчил — отвърна Джак.

Клиентелата на хотела не беше отегчителна. Влизаха и излизаха хора на всякаква възраст — млади, на средна възраст и стари — безименни лица, някои от които Джак си представяше като писатели, художници, може би и поети. Знаеше, че някои художници плащаха сметката си тук чрез дарение на картина за фоайето. Имаше куп рекламни диплянки за денонощните заведения на Ню Йорк, за разпродажба на художествени творби на нуждаещите се живописци и скулптори. Елси се появи след миг, пременена в нов тоалет — в бяла ленена рокля с къси ръкави, пристегната с черен лачен колан. Марион загърна раменете й с палтото с висока яка.

След няколко минути Джак излезе навън да погледа. Този цикъл от снимки включваше такси — Елси излизаше от отворената му вратичка под тентата на „Челси“. Имаха късмет с шофьора — едробузест мъж с фуражка, който изглеждаше постоянно усмихнат. Елси трябваше да повтори сцената с отварянето на вратичката и изящното и непринудено стъпване на тротоара три пъти. Тълпата остана доволна и я аплодира.

Марион отново наметна палтото върху раменете на Елси. Бе го стоплила на радиатора във фоайето.

— Цялата се е вкочанила — каза тя на Джак.

Елси отново изчезна с Марион и след няколко минути излезе в сините си джинси, маратонките и палтото с висока яка, следвана от приятелката си. Беше толкова бледа, сякаш бузите й бяха посипани с брашно.

— Да пийнем нещо топло — Марион отправи предложението си предимно към Елси.

— Мога ли да поканя и двете ви на обяд? Зная наблизо едно местенце…

— Струва ми се, че е настинала — каза Марион.

Тримата излязоха на тротоара. Джак забеляза, че брадичката на Елси трепери.

— Вземи ръкавиците ми — каза й той, тъй като тя явно не носеше свои. — Не, настоявам! Предлагам да ви заведа у дома. Хайде, ей сега ще намеря такси. — Той слезе на улицата и, за щастие, едно полупразно такси тъкмо завиваше иззад ъгъла.

След няколко секунди хвърчаха по посока към центъра.

Елси седеше свита на седалката и трепереше.

— Веднъж ми се случи същото. На пързалката за зимни кънки — там, където живеех.

Когато пристигнаха, Джак заръча на Марион да завие Елси с няколко одеяла в спалнята.

Отиде във всекидневната и запали камината. Когато огънят запращя, се върна в спалнята. Марион бе седнала на една табуретка, с чаша горещ пунш в ръка, наполовина изпит.

— Вече е по-добре. — Марион вдигна поглед към Джак.

Устните й бяха възвърнали карминения си цвят. Лежеше със затворени очи и леко присвити вежди, което й придаваше озадачен израз.

— Елси? — Марион й подаде чашата с пунша, тя я пое, внимателно отпи и погледна Джак.

— Благодаря — прошепна тя.

Джак се засмя.

— Добре! Всичко ще се оправи! Отивам да приготвя обяда.

Извади от хладилника няколко пресни агнешки котлети, купени сутринта. След няколко минути те се печаха на огъня.

Включи фурната и разтвори пакетче с картофи.

Марион влезе в кухнята.

— Мисля, че треската й вече премина. Божичко, колко е широко тук! И е толкова чисто и уютно!

— Наричаш това чистота?

— Е, в сравнение с моята кухня… Елси ми каза, че си художник. Илюстратор.

— Ъхъ. — Джак сложи на кухненската маса вилици и ножове за пържолите.

— Да ти помогна ли? Тук ли ще обядваме?

— Не, в голямата стая. На бялата маса. Ето ги салфетките — ония, оранжевите.

Марион нареди масата.

— Ох, че вкусно мирише!

Джак провери за пържолите на огъня и махна скарата, тъй като отгоре бяха позагорели.

— Искаш ли да пийнеш нещо, Марион — например, чаша вино?

Марион предпочете виното.

— В Сохо ли свириш?

— Да. В „Звездни скитници“. Но от една седмица не съм вече там. Заведението фалира. За мен това означава само нов ангажимент. — Тя го погледна с открита и непринудена усмивка. — Свиря тук-таме по различно време. Понякога свиря в едно заведение на западната Тринайста улица.

— Какво пееш? Не съм те слушал в „Звездни скитници“.

— Понякога нещо мое, друг път малко фолк. Всякакъв вид музика. Знаеш ли, жена ти идва няколко пъти. Много ми харесва. И Елси също я харесва.

Джак надникна във фурната за картофките и изключи печката.

— След няколко минути ще обядваме. Надявам се, че Елси вече се е оправила.

Марион влезе в спалнята и Джак я последва. Елси седна на леглото.

— Мисля, че ми мина. Ау! Как се бях изплашила ! — Тя отправи към Джак и Марион широка, щастлива усмивка и се пресегна за маратонките си на пода.