Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Когато нападна пържолите, бузите й възвърнаха румения си цвят.

— Какъв невероятен ден! Всичко е като сън. Дори и това, че седя тук.

Марион погледна Джак и промърмори:

— Елси повтаря това почти всеки ден.

Денят бе необичайно щастлив и за Джак. Не искаше да разваля доброто настроение с въпроси за Линдърман, дори и отговорът да бе, че Елси не го е виждала от седмици. Достатъчно му бе да я наблюдава как омита от чинията два агнешки котлета, изстисквайки кетчуп върху пържените картофки. Бърбореше през цялото време. Какво би казала Марион, снимките с таксито няма ли да излязат по-добри от интериорните снимки във фоайето? Елси поне мислела така, тъй като се харесвала повече в динамично действие.

— Недей да ходиш днес на училище. — Марион сбърчи носле. — Можеш да изпуснеш една лекция. Хайде направо у дома, моля те.

Докато Джак правеше кафе, Елси попита за банята и той я упъти. После занесе кафето в хола и разпали огъня.

— В Ню Йорк ли си родена, Марион? — Джак не можеше да долови това по акцента й. Тя говореше доста бавно и отчетливо, сякаш практикуваше добра дикция за пеенето си.

— Аз ли? — усмихна се Марион. — Идвам от места, за които не бих искала да говоря въобще. От най-различни градчета на Пенсилвания. Аз съм всъщност кръгъл сирак. Баща ми ни остави, после майка ми ме захвърли някъде. Когато бях на пет години. Честно казано, не си спомням много.

Откровението й прозвуча доста тъжно на Джак.

— Виждам, че се справяш добре.

— Много хора са го преживели далеч по-тежко. Изтъркано клише, но е вярно и ти помага. Не изпитвам самосъжаление. Започнах да работя още на седемнайсет — тя завъртя светлокестенявите си очи — и никога не съм стигала до просяшка тояга. Мога да акордирам пиана. Научих се. Мога да стана и библиотекарка, ако се нуждая от постоянна работа, тъй като завърших курсове и имам диплома. — Ей, къде изчезна тази Елси? — Марион стана. — Боже, да не би да е припаднала? Тук ли беше банята?

Банята беше празна.

— Елси? — извика Джак към спалнята.

— Тръгнала си е — каза примирено Марион. — Палтото й го няма. Отишла е на оная лекция от четири часа.

Остра мъка внезапно прободе Джак. Апартаментът изведнъж опустя, макар и с присъствието на Марион Гил.

— Каква е тази лекция?

— По английски, струва ми се. Литература, граматика. Типично за Елси. Трябваше въобще да не я изпускам от очи.

— Би ли могла? — засмя се Джак. — Ела да си допиеш кафето.

— Не смяташ ли да работиш?

Джак поклати глава.

— Не. Разкажи ми нещо за Елси. Как се запознахте?

— В един бар. Как се запознават хората? Не в „Звездни скитници“, а в едно друго заведение, в което веднъж свирих. Елси е още дете. Но има нещо ценно в нея. Живец, мисля… Надявам се.

Джак отново се замисли за Линдърман и най-сетне се реши да я запита.

— Надявам се, че онзи старик с кучето не ви досажда повече — най-вече на Елси.

— О, Ралф ли? Не, веднъж здравата го сплашихме. На Минета стрийт. Може би още се интересува от нея, но слава богу, не знае къде живеем.

— А къде живеете?

— На Грийн стрийт. В Сохо. Една приятелка замина за Европа и ми даде тавана си под наем, доста евтино. Е, не е много широк, но е от типа студио, и спокойно може да приюти двама души — когато срещнах Елси, живеех сама, така че… я поканих да се премести у дома. — Марион вдигна поглед от чашата си.

Джак си помисли, че Елси и Марион трябва да са много щастливи сега. А и се бяха отървали от Линдърман!

— Това училище…

— О, да! Наталия й го препоръча. Елси много го хареса и сега може и да заплаща курсовете с парите, които изкарва като фотомодел. То е по десет часа седмично, с много извънучилищна работа по библиотеките.

— Мислиш ли, че ще го завърши?

Марион се поколеба и спокойните й устни леко се усмихнаха.

— Не съм сигурна. Но все ще й е от полза. Ще й помогне да се справи с комплексите си — например, със стеснителността. Всъщност, дълбоко в себе си тя не е от стеснителните. Жилава е като тръстика и знае много добре какво иска.

Джак се отпусна във фотьойла и преметна крак връз крак.

— И какво още?

— Ами иска да опита всичко от живота. Понякога твърди, че иска да стане актриса, но аз не й вярвам. Макар и понякога да ми прилича на актриса — все се вживява в някоя поредна роля. Елси може да стане добра танцьорка, например, докато е все още млада.

— О, страшна е!

— Е… — Марион стана от дивана. — Благодаря за поканата. Благодаря и на двама ви, че сте толкова внимателни към Елси.