Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Сега, на петия ден от почивката си, от неограничената си свобода, Ралф почувствува, че е нещастен, объркан и някак изплашен. Толкова пъти бе минал по добре познатите улици, удължавайки скитането по магазини и разходките на Бог. Огледал бе всяко ъгълче, където я бе зърнал някога, в книжарницата на ъгъла на Шеридън Скуеър, по протежението на редицата малки евтини магазинчета на Кристофър стрийт, в долната част на Седмо авеню и разбира се, в пространството, заключено между кафенето на Даунинг и Кармийн стрийт, в която и посока да свърнеше Елси на път към Минета стрийт.

Дали не се беше прибрала у дома — питаше се той — в малкото градче на север? Изглеждаше му неправдоподобно, Елси бе толкова влюбена в Ню Йорк. Дали не бе отвлечена от някоя банда и изнасилена, със запушена уста? От тази мисъл Ралф се сгърчи целия и ръцете му се разтрепериха. Но човек никога не знае! В Ню Йорк можеше да се случи всичко, което изглежда на пръв поглед невероятно и невъзможно.

„Би могло“, произнесе гласно Ралф, замислен за бандата похитители, стана и надникна през прозореца. В пет следобед небето бе вече притъмняло. Безрадостни часове! Прозорчетата на съседските къщи в задния двор прорязваха калносивия здрач с унила, жълтеникава светлина. Ралф се почувствува самотен, изоставен и отчаян. Трудно му бе да анализира емоциите си. Елси не му бе приятелка или добра компания, далеч бе от тази мисъл. Тя бе за него нещо скъпоценно, по-мила и от кръщелница или дъщеря, красива малка фея, която можеше да зърне за миг понякога — не често, може би, но Ралф бе възлагал толкова надежди на радостта от тези кратки мигове, че забравяше за времето… — и която сега бе изчезнала.

Няколко дни по-късно Ралф насъбра кураж, сложи хубавото си палто и черната шапка от заешка кожа и в настроение на кротка, смирена любезност потегли към кафенето без Бог. Бе около пет следобед, заведението бе полупразно, няколко младежи дъвчеха хамбургери. Ралф си поръча кафе на едно момиче с надуто изражение на лицето и с кестенява коса. Когато сервитьорката донесе кафето, Ралф я запита:

— Извинете, госпожице. Случайно да знаете къде работи Елси сега?

— Елси? — Явно момичето беше от новите.

— Работеше доскоро тук. Светлорусо момиче. Бихте ли попитали за нея, ако обичате?

Момичето заговори с една от сервитьорките, която Ралф познаваше отпреди. Тя го изгледа, поклати глава и промърмори нещо на ухото на другата, което би могло да означава: „Не се занимавай с този тип“.

— Не зная, господине, съжалявам — каза новото момиче и забърса няколко капки кетчуп от бара.

След миг се отправи към кухнята и се пъхна зад вратата. Дали не възнамеряваше да им съобщи, че той е тук и е попитал любезно за Елси? След малко оттам надникна една по-възрастна жена в синьо-бяла униформа, в която Ралф разпозна управителката на заведението, озърна се и прикова поглед в него. Но не излезе, а само размаха ръка в знак на отрицание и новото момиче се върна към задълженията си.

Джон Съдърланд му бе споменал, че Елси посещава някакво училище. Но кое, по-точно? Ню Йорк беше пълен с училища. Или Съдърланд го бе излъгал, за да се отърве от него, за да измъкне, един вид, Елси изпод контрола му? Ралф не считаше, че Джон Съдърланд е способен да излъже. Някак не му отиваше. Съдърланд бе от хората, които казват истината право в очите. И ако го бе посъветвал толкова настоятелно да престане да додява на Елси, дължеше се само на това, че не бе проумял отношението му към нея. Твърде жалко.

Щеше ли Елси да изкара курсовете? Не за дълго, ако правилно бе предугадил новите й съблазни. Ето защо това момиче се нуждаеше постоянно от напътствия! Но Ралф чувствуваше, че мисис Съдърланд ще накара Елси да упорствува, тъй като идеята бе очевидно нейна. А Елси изглеждаше много привързана към нея.

Джак се приближи до хотел „Челси“, обзет от приятни предчувствия. Бе тръгнал от Гроув почти на бегом, но зад ъгъла на Двадесет и трета улица забави крачката си. Елси и фотографът още не бяха излезли навън. Това бе първото голямо модно шоу на Елси. Снощи им беше позвънила у дома, щастлива, но доста изнервена и ги бе попитала не би ли могла Наталия, или той, или двамата да дойдат по обяд пред „Челси“, тъй като снимките й започвали в единадесет. Наталия й се бе извинила — имала уговорен обяд с Изабел и няколко клиенти. Бе мразовит зимен ден, вятърът хвърляше в лицето прах и ледени песъчинки, завъртайки във вихрушка боклуци по тротоара на Двадесет и трета улица. Джак разтри уши с ръкавиците си и влезе в хотела.