Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Нямаше да съобщи на Наталия за днешната си среща с Линдърман. В края на краищата, какво толкова, по дяволите, бе видял той? Как Наталия влязла преди две седмици с Луис Уонфелд в „Звездни скитници“. Джак още не бе посетил барчето, но си представяше как изглежда. Наталия намираше Марион, певицата, която си акомпанираше сама на китара, за доста добра. А Елси страшно си падала по нея, сподели Наталия, и чувствата им били взаимни. Марион беше само на двадесет и една или две, спомни си Джак, и имаше самостоятелна квартира на Грийн стрийт — или, може би, апартамент под наем. А какво място заемаше в тази история Дженивиев, предишната приятелка на Елси? Не бе ли споменала Наталия, че Марион изхвърлила съквартирантката си, за да може да приюти Елси? Или Дженивиев бе изхвърлила Елси? Джак не следеше внимателно подобни разговори. Най-интересното от всичко бе, че Елси бе станала модел на някакъв известен моден фотограф, което, навярно, слагаше край ма мръсната й работа зад бара. За това се бяха погрижили Наталия и Луис, и то, без много усилия. На Наталия й бе хрумнало, че Елси може чудесно да изкарва прехраната си като фотомодел, а Луис я бе представил на някакъв свой приятел или познат. Фотографът бе поканил Елси в студиото си, за да й направя няколко пробни снимки, а Наталия и Луис бяха научили, че одобрил Елси и решил да я назначи на работа — може би вече го бе направил.

— Тат-кооо!

Джак се сепна от гласа на дъщеря си.

— Ей, Джак? Тук ли си? Сюзън е.

Джак излезе в коридора.

— Здравей! Каква понятна изненада!

Джак очакваше някоя от училищните придружителки да натисне звънеца отдолу.

— Бях на гости у един приятел на „Банк“ и реших да взема Амелия.

Както обикновено, Сюзън бе негримирана, с ръждивокафявите си панталони и изтъркани мокасини, загърната в тъмнокафяво зимно палто.

— Амелия, почакай, ще ти помогна да се събуеш.

В кухнята Амелия лакомо нападна бисквитите.

— Не искам да ги мажеш с фъстъчено масло!

— Добре, но ти трябва поне чинийка — спокойно отбеляза Сюзън.

Джак се пресегна за чайника.

— Желаят ли дамите по един чай?

Дамите не му отказаха. Седнаха на кухненската маса. Сюзън се поинтересува как върви книгата за яковете и Джак й се оплака от възникналите проблеми. Сюзън си бе купила пет екземпляра от „Полуразбрани мечти“ от пет различни книжарници, за да ги подари на приятели за Коледа, макар и Джак да й бе предложил да ги вземе от автора на безценица. Амелия ги прекъсваше постоянно, за да им разказва събитията на Своя Ден. Джак охотно предостави възможност на Сюзън да я сгълчи за невъзпитаното й поведение.

— Не ни прекъсвай, Амелия. А сега, ако има да ни кажеш нещо интересно, ще те изслушаме. Нали, Джак?

— Разбира се — отвърна той.

Амелия се нацупи и се загледа настрани в някакво петънце на масата, леко смръщила ясно очертаните си вежди.

— Днес четох най-добре в класа.

— Наистина ли, Амелия? — попита Джак с почтителна изненада.

— Сигурно — измърмори Сюзън.

В порив на внезапна свенливост Амелия стана от масата и избяга в стаята си, откъдето, след няколко секунди, проехтяха звуците на флейта.

— Наталия все още ли е заета в галерията?

— Да — от обяд до шест в повечето дни. Работата й харесва. Среща се с много хора, разбираш ли? С всякакви чешити — каза Джак развеселен от това, че художествените галерии привличат всякакви чешити.

— Какво стана с русото момиче, което веднъж видях? С моряшката шапка. Спомняш ли си?

— О, Елси. Наталия също се запозна с нея. Тя… работеше в едно кафене наблизо. Сега си опитва късмета на манекен. При един фотограф. Надявам се да й е провървяло.

— Много е хубава. Спомням си я.

— Да. — Джак впери поглед в почти празната си чаша, вдигна я и допи чая си. Не искаше да се впуска в разговор за Елси точно сега. Сюзън знаеше за възрастния мъж в квартала, който бе върнал портфейла му. Но не знаеше, че преследва Елси.

— Изглеждаш ми замислен днес, Джак. — Сюзън раздига съдовете от масата.

— Работата ме гони — изправи се усмихнат Джак. — Трябва да започвам. Ще останеш ли с нас на вечеря, Сюзън?

Знаеше, че Сюзън би могла да почете до довечера, та тя никога не се разделяше с кафявото си куфарче, което носеше и днес, или би си намерила някакво занимание в стаята на Амелия.

— Не, Джак, благодаря. Връщам се на Ривърсайд. Освен ако не ти трябвам за нещо. Наталия няма ли някое паднало копче?

Джак се разсмя. Наталия мразеше да шие копчета и би предпочела да носи костюм или палто цяла седмица без копче, отколкото да вземе иглата.