Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Когато стигнаха до ивицата светлина пред кафенето, мъжът свали шапката си с грациозен жест. Те влизаха вътре!

Ралф изчака, обзет от любопитство, питайки се разумно ли е да се появи тъкмо сега. Пристъпи предпазливо няколко крачки, спря се край едното крило на стъклената врата и надникна през него. Мисис Съдърланд бе седнала на едно столче встрани на бара и разговаряше с Елси, която се усмихваше широко. Мъжът бе плешив, макар и да изглеждаше доста млад, стоеше ухилен встрани и неспокойно пристъпваше от крак на крак, стиснал меката си шапка в ръка. Елси развърза фльонгата на престилката си отзад и изчезна зад кухненската врата. Клиентите на заведението се загледаха в мисис Съдърланд и в меката шапка и лъскавите кожени обувки на мъжа. Миг по-късно се появи Елси, облечена в палто с висока яка, заобиколи края на бара и се присъедини към мисис Съдърланд и мъжа, който грейна срещу нея с ослепителната си усмивка. Ралф се отдръпна в тъмнината, щом тримата се насочиха към изхода. Вдигна високо яката на палтото си и мушна ръце в джобовете му.

Какво възнамеряваха да правят, слизайки в два посред нощ към центъра на града? Минаха две празни таксита, но високият мъж не прояви никакъв интерес към тях.

Поеха на изток по Хаустън стрийт и смехът им долиташе до Ралф, но бяха твърде далеч, за да чуе какво си говорят. Пресякоха Хаустън и кривнаха по малка уличка на юг. Ралф трябваше да изчака на светофара. Когато премина, тримата вече се бяха изплъзнали от погледа му. Трябва да бяха влезли в единственото осветено място, помисли си Ралф — един ресторант или бар на десетина метра встрани от ъгъла на улицата. Ралф се приближи до вратата, над която светеше надпис в ярки, крещящи цветове: „Звездни скитници“.

„Ба-ди-ба-ди-да…“ — ехтеше женски глас през затворената врата и слабо осветените прозорци. „Ууу… оо… ууу…“ Струнен инструмент придружаваше гласа. От един афиш, окачен на желязната решетка встрани, се усмихваше момиче с къдрава коса и китара в ръце. Марион Гил и нейната говореща китара. Джаз. Рок. Ритъм и блус.

Заведението приличаше на нещо, което преди е било магазин за хранителни продукти или някакъв друг магазин с големи витрини. Прозорците бяха закрити от тъмночервени пердета, а през горната остъклена част на вратата Ралф съзря маси, осветени от свещи, и леко издигната платформа в дъното на помещението, където бе седнала китаристката — момичето от афиша навън. Не бе ли креснал името й един от хулиганите, който го преследваше: „Марион“? Момичето от бандата имаше дълга коса, спомни си Ралф, но можеше да е било и с перука.

Тази мисъл бе нов удар за него: уличницата, която го бе преследвала, сега свиреше и пееше пред публика, и това й създаваше някакво обществено положение или поне й предоставяше работа, макар и той да презираше подобни занимания. Необработени, диви гласове! Празноглави хора, утайката на обществото, срещани често в подобни дупки, тровещи болните си вече тела и души с алкохол и тютюн, марихуана и кокаин. И така, бяха съблазнили Елси със забавления от този вид, и мисис Съдърланд също ги одобряваше. Ралф бе сигурен, че Джон Съдърланд не би желал да посети такова място, ако съпругата му изобщо му бе съобщила в какво място се намират. А кой бе този непознат мъж в цялата картинка? Тайният любовник на мисис Съдърланд? Или, навярно, ухажорът на Елси? Имаше вид на богат човек. Това би могло да съблазни момичето — ето къде бе проблемът, опасността. Ралф надникна отново, но не можа да огледа цялото заведение. Не виждаше Елси, но усещаше присъствието й тук. Струваше му се, че присъствието й, където и да се намираше, имаше магнетично въздействие върху него, независимо дали я виждаше в момента или не.

Ралф дъхна в шепите си, отстъпи в сянката на фасадата и запристъпва от крак на крак, за да се постопли.

„Ма… пади… ба…“ — проехтя женският глас.

Думи на безумец, ако това изобщо бяха думи!

Край него минаха момче и момиче, бърборещи весело и открехнаха вратата на „Звездни скитници“. Ралф надникна в пролуката. Видя мисис Съдърланд в профил, приведена към плешивия млад мъж над една маса до стената, а до нея Елси, вперила поглед в китаристката.

Тряс! Вратата се захлопна отново.

Ралф примига, обърна се с лице към града, потърка длани и мушна ръце в джобовете си. Нищета! Нещастието чукаше на вратата! Почувствува, че очите му парят от сълзи и щеше да се разридае, ако гневът и изненадата му не бяха потушили болката му. Как тъй не бе съумял навреме да опази Елси? Защо се бе провалил, след като всичко бе тръгнало толкова добре? По всяка вероятност пласьорите на наркотици се навъртаха около такива места като „Звездни скитници“, а мъжът с меката шапка бе достатъчно богат, за да купи всичко… на Елси.