Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

У дома всичко беше спокойно и в пълен порядък. Сюзън четеше книга във всекидневната. Амелия отдавна беше заспала. Заговориха шепнешком, за да не събудят детето. Джак искаше да поръча по телефона такси за Сюзън, но тя отвърна, че в този час лесно може да хване такси на Шеридън Скуеър. По взаимна уговорка Съдърланд включваха в заплащането й пари за такси.

Наталия взе душ, а след нея и Джак. Тази вечер тя бе в настроение, не бе нужно да я пита, и това беше чудесно.

Час по-късно, голи и полузамаяни в леглото, Наталия го запита, припалвайки цигара:

— Какво мислиш за компаньона на Силвия тази вечер, онзи танцьор?

— Дръгливият младеж ли? Прилича ми на пробит кюнец.

— А тя твърди, че на сцената е динамо. Името му е Рей Гибсън.

— Бих желал да го видя как ще пробяга две мили. Вижда ми се и доста безмозъчен. Какво интересно е намерила Силвия в него?

Наталия всмукна от цигарата си.

— Навярно не го счита за интересен . Каза ми, че имал нужда от издигане в обществото, така че го довела със себе си.

— Издигане в обществото? При Луис?

— Е, навярно смяна на хомосексуалния партньор… Не мога да повярвам, но пак огладнях.

— Чудесно! И аз.

Тихо изследваха съдържанието на хладилника и седнаха на кухненската маса. Обсъдиха доста важния проблем какво да купят за коледен подарък на майката на Наталия — жената, която правеше всичко за тях. Несъщият брат на Наталия, Теди, нямаше да си идва за ваканцията, така че бе наложително да заминат за Ардмор — там Лили бе решила да прекара празниците, вместо в апартамента си във Филаделфия, тъй като възнамеряваше да организира малко Коледно тържество и имаше нужда от пространство. Може би последният атлас на света, издание на „Таймс“, щеше да е добър подарък — предложи Джак, тъй като бе видял реклама за него, а и майката на Наталия обичаше да разглежда на карта местата, където е била или които тепърва възнамеряваше да посети.

— Великолепна идея, скъпи! — прошепна Наталия. — Ще го купим от „Рицоли“.

Щяха да прекарат две Коледни празненства — едното при Лили, а другото у дома.

— Между другото — усмихна се Джак, — приятелката на Елси, онази с дългата коса, ми каза, че в последно време Линдърман се е отказал от похожденията си. Няколко приятели на Елси го прогонили от Минета стрийт и го сплашили така, че тичал чак до дома си!

— Същото ми разказа и Елси. Срещал ли си го скоро? Аз никога не съм го виждала, но да ти кажа право, не се и оглеждам наоколо.

— Не. О, да, завчера го зърнах. Но той не ме забеляза. Търчеше по улицата с ново палто и руски кожен калпак. Не бих го зърнал, ако не беше с кучето си.

„Молитвата е форма на душевен облог“ — написа Ралф в дневника си и го подчерта. После продължи: „Това е само друг начин да се каже: «надявам се» — а човек, който се моли, не може никому да се осланя. Само когато постигне нещо с много труд и усилия, накрая произнася: «Зная, че молитвите ми ще бъдат чути». Каква глупост и смрад!“

Достатъчно! Ралф можеше да премине по-нататък. Встъплението преди пасажа с молитвата гласеше: „Кога най-сетне Съединените щати ще разберат, че партията на Ликуд не иска мир? Че мирът ще унищожи всичките им планове? Те са изпечени крадци и убийци на мира, мразещи и ужасени от значението на самата дума.“

Седеше на дървената си маса, спокоен и унесен в размисъл. Бе денят след Коледа. На празника само Бог му бе правил компания, но и той му беше достатъчен. Мислеше да пусне поздравителна картичка в кутията на Съдърланд, в която да напише: „Щастлив празник и много здраве за цялото семейство“. Нямаше да прати картичка с надпис „Честито Рождество Христово“ — най-баналната от фразите, които познаваше, а освен това и свързана с предполагаемата святост на родения от Девата Христос. Коледа бе празник, зачитан от малцина, които излишно го протакаха и всяка година пропищяваха ушите на останалите с едни и същи поздравления — печална гледка, печално най-вече за бедните, неприятно задължение за другите и щастливо време за децата на богатите родители и за хората, които разпродаваха стоките си със сезонна надценка — да, и в магазините, където поставяха табели: „Коледа е празник и за джебчиите — бъдете внимателни!“. Ралф бе застъпил работните си часове така: на 24-ти, срещу Бъдни вечер — през деня, а на Коледа — през нощта, и тази нощ щеше да е дежурен в гаража на Мидълтаун-Паркинг. Работата беше оживена и надписът „Заето“ постоянно светеше над входа.