Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Когато Джак зърна отново Елси, тя бе приседнала на страничната облегалка на дивана, а Луис стоеше изправен до нея. Той й протегна ръка, тя я пое и двамата пресякоха гостната и се изгубиха в дъното на коридора.

Гостите се натрупаха около бюфета и Джак се присъедини към тях. Сред групичката, някак объркана и смутена, стоеше Дженивиев с празна чиния в ръце, открояваща се като ярко жълто-червено петно.

— Искате ли малко от това? — предложи й Джак резен от пуйката, който бе набол току-що с вилицата си. Постави го в чинийката на Дженивиев. — Вие актриса ли сте? — Чудеше се как да подхване разговор.

— Не. Продавам козметика. При Макиз.

— О! — Самото й лице приличаше на малка козметична витрина със синьо-зелените си клепачи, гъстия руж по бузите и устните й, с ноктите, лакирани в кафеникавочервено. Жълтата й рокля, здраво пристегната с широк колан в талията, му напомняше отпред за задницата на турски шалвари, може би от онези пъстри вехтории, които бе зърнал в отворения гардероб на Минета стрийт. Знаеше ли Дженивиев, че бе надникнал за няколко минути в апартамента им?

— Какво стана с оня старик, който ви досаждаше? Ралф?

Погледът на Дженивиев внезапно се съживи и от лицето й веднага изчезна полуобърканото-полуотчаяно изражение.

— О, сега сме далеч по-добре ! Елси не ви ли каза, че успя да го сплаши с няколко свои приятели — така да го сплаши, че да побегне! Преследваха го чак до Шесто авеню. Той се мотаеше около къщата и те, като изскочиха…

Джак се ухили.

— Преследвали го? Само така, това и заслужава! Значи, вече няма да посмее да припари до дома ви.

— Да, от онзи ден насам се махна от очите ни. Но не можем, разбира се, да му попречим да ходи при Вив.

— При Вив?

— Барчето, в което Елси работи.

Джак кимна.

— И не се наложи да викате полиция?

— Решихме да не го правим. Колкото по-малко си имаш работа с полицията, толкова по-добре. Да не вземат да се заядат с някои от нашите приятели. Те са ни приятели, но не съм сигурна, че ще се харесат на ченгетата.

Джак кимна разбиращо.

— Вашата приятелка Елси направи голям бум тази вечер.

— Нали изглежда разкошно! Да не повярваш, след като почти не е мигнала цяла нощ. Е, поспа може би два часа. И трябваше да отработи и съботната си смяна, за да се приготвя за това празненство.

— И къде е била през нощта, че не е спала?

— В Сохо. О… — Дженивиев тръсна глава и червеникавите й кичури се разлюляха. — Някакво ново нощно заведение. Музика с китара. Не зная какво точно представлява, тъй като вечерите ми или са заети — на работа съм до осем и половина — или се чувствувам полузаспала след това. Все пак, по-възрастна съм от Елси с три години. Вие сте много мил към Елси. А и вашата съпруга. Тя много харесва и двама ви.

Джак леко се поклони.

— Удоволствието е мое.

Смяташе, че й е обърнал вече достатъчно внимание и точно сега бе моментът да се оттегли.

— Е, и какво изкопчи от тази Дженивиев? — попита го Наталия няколко минути по-късно.

— Работи на щанда за козметика в Макиз.

Наталия се усмихна хладно със затворени устни.

— Вече зная. Елси великолепно се справя тази вечер. Луис е омагьосан — счита я за божествена.

Тръгнаха си с Наталия по-рано, тъй като Сюзън искаше да се прибере в апартамента на родителите си. Елси остана — на сбогуване я видяха приседнала на облегалката на един голям фотьойл, наобиколена от Луис, Силвия, приятелят й Рей и Изабел. В таксито Наталия му обясни, че Елси пожелала да разгледа цялата колекция от живопис и графика на Луис и той я развел из коридора и двете спални. Джак си припомни, че Луис притежаваше оригинал на Гоя, с който много се гордееше.

— Жалко, че приятелката й е такава флегма.

— Нима? Елси не ти ли даде една от онези рекламни брошури за китаристката?

— Не.

— Ще ти я покажа вкъщи. За някаква китаристка, която Елси счита за много добра. Казва се Марион. Елси иска да отидем да я чуем. Свири в някакъв бар в Сохо.

Джак не бе страстен почитател на нощните вертепи в Сохо, нито пък Наталия, доколкото знаеше. Но щом Елси ги бе поканила…

— Нямам нищо против. Стига да имаш настроение.

Наталия възкликна: „Ха!“ — сякаш „да бъдеш в настроение“ криеше за нея друг смисъл.

— Не мисля, че Елси ще изкара още дълго време с тази Дженивиев. Разбира се, да разполагаш със собствена квартира е много удобно и не се и съмнявам, че Минета стрийт си има своите прелести, но…

Джак я слушаше внимателно. Хвана ръката й във вечерна ръкавица и отпусна глава на облегалката. Обичаше дългите нощни разходки с такси в леко полюшващата се, хвърчаща кола, особено когато шофьорът бе достатъчно съобразителен да пропуска червения сигнал на кръстовищата. Тази вечер тъмният пейзаж на града бе прорязан с бляскави сини и сребърни Коледни светлинки.