Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Дай му да разбере, Марион! — изквича едно от момчетата.

Гримираният се изхрачи право в лицето му и изчезна. Естествено, никой от минувачите не му се притече на помощ. Двойка мъж и жена само погледнаха към развилнялото се трио, заобиколило Ралф, но бързо отминаха напред.

Ралф се обърна към вестникаря:

— Ще взема…

— Запазил съм ви днешния брой на „Таймс“, господине — каза мъжът зад щанда. — Ей! С чудесно палто сте днес!

Ралф се огледа наоколо. Светлината беше червена, можеше да пресече. Дали и вестникарят, който една познаваше, също не му се подиграваше? Ралф влезе в един магазин на ъгъла, „Юнайтед Сигарс“, който никога не бе посещавал. Бе в триъгълна форма в съответствие с външната архитектура, а вътре миришеше на сладникав тютюн и шоколад. Ралф погледна иззад рамо към вратата. Триото не бе влязло в него. Малко по-спокоен, си пое дълбоко дъх. В магазинчето имаше и други клиенти, можеше да се укрие сред тях. Хвърли бегъл поглед към лавиците със списания, сетне се запромъква към изхода, през чиято наполовина остъклена врата трудно можеше да огледа тротоара. Надяваше се вече да са се измели. Но нали последният път, когато облекчен бе пресякъл Шесто авеню, бяха изникнали бог знае откъде пред него? Дали отново не го причакваха зад някой ъгъл?

Ралф закрачи припряно и свърна по Кристофър стрийт на път за Блийкър. Да, този път окончателно се бяха изпарили. Явно се бяха отказали от преследването. Когато най-сетне стигна до Блийкър и пресече улицата, приготвил вече ключовете за външната врата, се ослуша отново: зад гърба му повече не отекваха крясъци.

Прибра се в квартирата си, полузадушен от заседналата в гърлото му буца от срам и унижение, които сега го заляха с още по-мощна вълна от гнева и страха. Най-кошмарен от всичко бе споменът за Елси — развеселена и безсърдечно ухилена, която нехайно се бе врътнала на пети и го бе оставила беззащитен в ръцете на онези хулигани.

Но нали тъкмо хулиганите бяха нейните приятелчета — помисли си той. Ужасно, ужасно и несправедливо! Позор!

Още веднъж разкопча стегнатите копчета на палтото си, сложи го на закачалката, после изчетка гърба и ръкавите — там, където го бяха докосвали нечистите ръце на онези хлапаци. Въпреки всичко, Елси навярно бе зърнала палтото му — каза си той — не трябваше да го облича, трябваше да излезе със старото си, изтъркано сиво вълнено палто.

„Проклети да са, проклети, проклети!“ — просъска Ралф през стиснатите си зъби.

В една сряда на месец декември Джак получи шест екземпляра подарък от „Полуразбрани мечти“ с кратка, но мила поздравителна бележка от Трюз. За корица на книгата бяха избрали рисунката с главата на семейството — бизнесменът, седнал зад бюрото си, закрил очите си с ръце, а три фигури, навярно мама, татко и някакъв отвратителен, нечестив дух го гледат укоризнено. Всички фигури бяха в зелено, а заглавието бе изписано с тънка четчица, с черни ръкописни букви. Джак поглади корицата развълнуван и горд. Бе дървата му книга. И то, появила се тъкмо навреме, докато бе все още на тридесет години.

Джоуел Макферсън бе получил лек сърдечен пристъп преди седмица, спомни си усмихнат Джак. Специално му бе телефонирал да му съобщи, че имал „припадък от безпокойство“ заради „Мечтите“ и си взел няколко дни отпуск по съвет на лекаря. По случай излизането на книгата, „Дартмур-Егис“ даваше в петък малък коктейл, а Джак, Джоуел, Наталия и няколко души от „медиите“ щяха да обядват по-късно заедно с Трюз.

Следващата седмица Наталия бе поканила Елси на кафе. Впечатленията й от срещата приятно изненадаха Джак. Наталия намери Елси за крайно амбициозна и съобщи, че повечето време разговаряли не за Линдърман, а за театър, художествени изложби и живопис.

— Тя харесва Гугенхайм. И Кандински! Поглъща жадно всичко ново за нея в Ню Йорк — а има само средно образование, невероятно, нали? Възхитителна е — ако е все тъй последователна в амбициите си.

Наталия разглеждаше гардероба си и изваждаше някои дрехи за химическо чистене. Джак чакаше нетърпеливо да чуе какво мисли за ситуацията с Линдърман.

— О, положително се е махнал — каза Наталия. — Той е просто един самотен стар ерген, който обича да заглежда хубавите момичета.

— Да, сигурен съм, че е самотен — отбеляза Джак.

Явно не бе станало дума за извикване на полицията, така че Джак не пожела да задава излишни въпроси. Малко по-късно Наталия сподели с него: