Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Престанете! — кресна Ралф. — Оставете ме на мира!

— Да го оставим на мира! — писна момичето с пронизителен глас, последван от общ кикот.

— Ииии-айй! Чупка! Измитай се, помияр такъв!

— И повече не се връщай! Няма да се навърташ наоколо, ясно ли ти е! — изръмжа право в лицето на Ралф едно от момчетата, нашарено с руж и с начервени устни. То затанцува и се закриви около него, гледайки Ралф с почти притворени очи, чиито клепачи бяха наклепани чак до слепоочията с чудовищен черен грим или боя. — Гадно влечуго!

Ралф наведе глава, вдигна високо яката си и се втурна нагоре по Седмо авеню.

— Ааах!… Ха-ха-хаа!… Тичай, момче! Набивай пети!

Гласовете се смесиха. Нашареният в черно клепач се плъзна покрай Ралф на тротоара, издавайки чудовищни ръмжащи звуци. Минувачите се зазяпаха.

Накрая се отдалечи от тях на известно разстояние. Забави крачка, пое си дълбоко дъх, погледна право пред себе си и когато светофарът мигна за колите в червено, пресече уличното платно към отсрещния тротоар на Шесто авеню.

И тогава отново се озова право в лапите им. Тримата — без Елси — но къде беше тя? — бяха пресекли скришом булеварда.

— Накъде си се запътил? — попита негримираното момче. — Ние идваме с теб! Става ли?

— И-хъ-ихъ — нададе магарешки рев нашареното с руж момче.

Ралф тръгна към дома си, но двете момчета продължаваха да подскачат отпред, удряйки го леко по раменете и хълбоците му при профучаването си край него, докато той неотклонно вървеше към Блийкър. Но защо да се измъчва чак до дома, помисли си Ралф и се втурна към един ресторант, мина през външната врата и после през официалния вход.

— Още не сервираме, господине — каза един келнер.

— Мога ли да използувам телефона?

Келнерът го изгледа с неохота, но махна с ръка към телефоните в дъното на ресторанта.

Ралф мина между празните маси, озърна се иззад рамо и видя едно от момчетата също да влиза. Обмениха си няколко реплики и келнерът енергично го избута навън, подпомогнат от другия келнер. Момчетата се замотаха от външната страна на вратата. Ралф се престори, че се обажда по телефона и разговаря с някого. Когато надникна през стъклената врата, те още стояха отвън. Стана му ясно, че нямат никакво намерение да се чупят. С телефонната слушалка на ухото си, нервно мънкащ под носа си неясни, безсмислени срички, на Ралф му се стори, че Ирма му се присмива, отдръпва цигарата от тъмночервените си устни и примижава от смях, а дългата й вълниста коса, спусната по раменете, се люлее. Кучка!

Окачи слушалката на телефона, отправи се към вратата, съзнавайки, че срещата му с онези вън е неизбежна, вдигна ръка, каза „благодаря“ на двамата келнери и излезе от ресторанта.

— Ето го, иде! — извика едно от момчетата.

В този миг Ралф зърна Елси на срещуположния ъгъл, която се усмихваше за „довиждане“ на другото момиче; скоро трябваше да е на работа. Развеселеният й поглед се кръстоса с неговия, после тя се извърна и заприпка надолу по улицата. Ралф сгуши глава в яката си и пое по посока към дома си.

Но двете момчета тръгнаха след него, ту притичвайки от двете му страни, кълчейки се в безобразни движения, ту отдръпвайки се назад и блъскайки го по раменете.

— Да оставиш Елси на мира, чуваш ли? Или ще те направим на пух и прах, човече! Дърт рапон!

— Гадно влечуго, гадно влечуго! — заливаше се от смях другото момче, сякаш вършеше нещо, което му доставяше неизмеримо удоволствие.

Когато Ралф свърна по западната Четвърта улица, момчетата вървяха все още след него. Ругатните им бяха кошмарни. Ралф се огледа около себе си за някой полицай. А сега, накъде? Нима ще се остави да го преследват чак до дома му? Хрумна му за миг, че би могъл да се пъхне в първата изпречила се на пътя му врата, която можеше и да е заключена — но после осъзна, че и това нямаше да им попречи — те щяха да я блъснат след него и да го преследват чак до апартамента му, а не бе изключено, ако се доберат дотам, и да нахълтат в него.

Внезапно Ралф се озова пред остъклената тераса на кафе-ресторанта до Шеридън Скуеър и забави крачка. Наблизо, край входа за метрото, имаше вестникарски щанд, а продавачът го познаваше по физиономия.

— Ей, ти! — цъфна момичето от бандата внезапно край него, с един пръст червило на устата си, с дълга коса, която беше просто перука и с бяло, напудрено лице, наметната с нещо подобно на перде или покривка. — Свали мръсните си лапи от Елси, ако искаш да дишаш спокойно. Разбра ли какво имам предвид?