Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Къде е Боб? — попита тихо Джак Изабел. — Винаги забравям как изглежда лицето му, а исках да го поздравя.

— Той е онзи плешив дебеланко там, на дивана — отвърна усмихната Изабел. — С очилата.

Разбира се, Джак си го припомни сега — с малко повече коса на главата си от Луис, общителен и приказлив, навярно разказваше някаква невероятно забавна случка в момента, жестикулирайки усмихнат. Нищо чудно, че бяха приятели с Луис от незапомнени времена. Боб бе от типа хора, които биха разбрали и простили всичко на този свят. Джак се приближи до него. Но така и не успя да го поздрави, тъй като Наталия го дръпна за ръкава на сакото му и промълви:

— Иди да посрещнеш приятелката си.

Няколко пъти Джак се бе оглеждал за Елси — ето я и нея, изникнала внезапно сред гостната — Луис вежливо бе склонил глава над ръката й. Облечена бе в черна сатенена вечерна рокля, спускаща се до средата на бедрата й. Луис се усмихваше широко, сияещ от гостоприемност. Елси отметна назад русата си коса и се засмя. Изглеждаше изключително красива. Биеше на очи.

— Здравей, Елси — каза Джак. — Виждам, че вече се запозна с домакина.

— Какво ще пожелае да пийне младата дама?

— Добър вечер, мистър Съдърланд — каза Елси. — Ето я и моята…

— За бога, наричай ме Джак, Елси.

— … моята приятелка Дженивиев — посочи Елси с ръка, облечена в черна ръкавица, една млада жена в жълта рокля, с дълга, вълниста червеникава коса.

Джак и Луис заведоха момичетата на коктейлната маса. Елси поиска доматен сок, който Луис държеше в голяма кана. Дженивиев изобщо не можеше да се мери по красота с Елси и според Джак изглеждаше доста отегчителна. Косата й имаше цвят на печени сладки картофи. Дали беше истинска? Трябваше да затвори очите си за цветовете тази вечер, тъй като му въздействуваха като дразнещ шум.

— Тук ли е Наталия? — попита Елси.

— Ето я и нея — посочи Джак Наталия, която бе застанала на две стъпки зад Елси и ги наблюдаваше.

Дойдоха Макс и Илейн и Джак ги запозна с Елси.

— … и Дженивиев…

— Перуски — добави Елси, полагайки най-големи старания да изглежда учтива и възпитана тази вечер.

Джак си спести труда да повтори името й. Макс и Илейн насочиха вниманието си към Елси. Косата й бе напръскана с нещо лъскаво, скулите й бяха деликатно подчертани от две ивици светъл руж, а на устните си бе сложила ярко червило. Във всеки случай изглеждаше вълнуващо привлекателна тази вечер и жизнената й енергия, или „анима“ — както и да се наричаше — бликаше от всичките й фибри, дори когато стоеше спокойна.

— Да седнем? — предложи някой.

Но никой не седна. Елси не стоеше редом до Дженивиев, но гледаха и да не се отдалечават много една от друга. Сега тя се приближи до един от големите източни прозорци, с изправена стойка, сдържана и спокойна. Блестящата й от гел коса този път се стори на Джак извънредно ефектна.

— Познаваш ли това момиче? Или е близка на Наталия? — попита Макс Армстронг.

— Познаваме я и двамата. Тя е… — Джак се поколеба — една от съседките ни.

— Страшно е хубава. Да не е модел?

— Мисля, че иска да стане актриса. Тя е само на двадесет.

Макс леко се усмихна.

— Мислех я дори за по-млада.

Джак дочу далечния звук на арфа и напрягайки слуха си, можа да разпознае Вариациите Голдбърг. Типично бе за Луис или Боб да пуснат касета с Бах. По-късно, след вечеря, някой щеше да пусне рок и щеше да има и малко танци. Луис щеше да навие килимите.

— Мислех си, че идвам на някое официално и надуто събиране — чу той наблизо гласа на Елси с необичаен за нея стеснителен тон.

Репликата бе отправена към Наталия, която вдигна рамене и отвърна нещо, загубващо се сред глъчта.

— Ей, Джак, хрумна ми една идея! — Джоуел изникна край него с блестящи очи и жестикулирайки бурно. — Какво ще кажеш: двойствен живот, една част в реалността, друга — във въображението. Хора, които имат истински втори семейства и служби в други градове. Един директор на банка би могъл да бъде и крадец в свободното си време! Звучи доста многообещаващо, нали?

Джак присви очи.

— Не, да ти призная откровено.

Лицето на Джоуел помръкна и тогава Джак се засмя, като успя да разведри и Джоуел.

— Добре — каза той примирително и се оттегли.

Джоуел положително не се бе обидил. Познаваха се от толкова дълго време, често пъти дори обменяха опит. Джоуел все се терзаеше, че иска да напусне работата си, но не я напускаше, макар и да мечтаеше за друг начин на живот и за други пътища, които би желал да следва — а желаеше ли го въобще, не бе съвсем наясно. Е, от това можеше да възникне поне някоя и друга интересна идея за разказ или роман.