Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Забеляза Елси веднага в левия ъгъл на фоайето, застанала край едно от черните кресла, заобиколена от група млади хора, повечето мъже: там беше и Беркмън — пълничък тъмнокос човек с фотоапарат, закрепен на триножник. В черна рокля без ръкави, с широкопола шапка и огромно, подобно на хризантема цвете, закичено вдясно над гърдите и с ръка на хълбока, Елси позираше за снимка.

— Отдръпнете се, моля! — кимна Беркмън към малката групичка и застана зад фотоапарата.

Елси гледаше към тавана над вратата, но бе забелязала Джак, застанал недалеч от нея, и му хвърли бегла усмивка.

— А сега, сери-оз-но — отсече Беркмън и щракна няколко пъти с фотоапарата.

— Хо-хо! — провикна се един младеж в дънки „Левис“ и с пуловер и заръкопляска.

И други мъже заръкопляскаха усмихнато, някои се оттеглиха от групичката, а други, току-що влезли, се присламчиха да позяпат шоуто.

— Къде е палтото й, Естър? Излизаме навън — заповяда Беркмън.

Джак отстъпи към стената на фоайето.

Беркмън изнесе триножника на външната площадка, придружен от Естър, висока млада жена в дълга пола, а Елси се приближи до Джак с палтото си под мишница. Беше красиво гримирана, с тъмна линия на клепачите, което много й отиваше. Устата й беше леко изменена от дебелия пласт червило — така изглеждаше по-ефектна и още по-обаятелна.

— Изглеждаш страхотно — отбеляза Джак възхитен.

— Благодаря ти, че дойде. Благодаря. — Елси нервно погледна към входа. — Ще ми трябва минутка, за да нагласят фона. Ооох! Къде ли се дяна Марион? — Елси се огледа и махна на някой, седнал сред публиката във фоайето.

Към тях някак плахо се приближи момиче с къса, тъмнокестенява коса, обрамчила с меки къдрици лицето й. Това бе китаристката, за която му бе разказала Наталия. Беше негримирана, носеше сини джинси с високи кожени мокасини и дънково яке с мъхеста подплата.

— Марион Гил — представи я Елси. — А това е Джак Съдърланд.

— О! — широко се усмихна Марион. — Здравейте, Джак. Чувала съм много за вас.

— Здравейте!

Елси бе станала по-самоуверена, отбеляза мислено Джак. Или ако симулираше днес самоувереност, то правеше го добре. Две-три момчета минаха край тях, зазяпани в нея, но тя не ги удостои дори и с поглед. Джак си припомни безразличието към обожателите й в кафенето на Седмо авеню. Държеше главата си високо изправена. Косата й бе по-дълга в сравнение с последния път.

— Вие навярно сте певицата. Която си акомпанира с китара — обърна се Джак към Марион.

— Да… Дойдох тук за морална подкрепа на Елси. — Марион неловко запристъпва от крак на крак. — Няма ли да се преобличаш, Елси?

— Иска още няколко снимки с тази рокля навън.

Асистентката на Беркмън извика Елси.

— Сложи това палто, докато се приготвят — каза й Марион. — Ще премръзнеш.

Елси наметна палтото си и излезе. Джак я последва. Беркмън бе разположил триножника на тротоара край западния вход на хотела. Елси трябваше да застане на десет стъпки от тентата. Беркмън изчакваше за някой подходящ минувач за фона, а Марион и Естър се бяха приготвили да свалят палтото от раменете на Елси.

— Не се движете зад нея, моля! — извика Естър на няколко любопитствуващи от тълпата и ги разгони.

— Хайде! — извика Беркмън и фокусира обектива.

Елси свали палтото си. Марион го грабна и бързо отстъпи встрани.

— Ръката — високо! Дръж я зад главата! Десният крак! — изкомандува Беркмън и Елси се опря на десния си крак, с дясната ръка на хълбока, а лявата високо зад главата.

— Ааа! — извика присмехулно някой от тълпата.

Елси трябваше да позира за още няколко снимки. Работата се протакаше от липсата на подходящи минувачи за фона, прогонени от студа.

Джак улови погледа на Марион и кимна по посока на „Челси“, за да й каже, че ще се скрие на топло. Искаше да разгледа картините по стените. Имаше една доста забавна имитация на „Закуска на тревата“, направена с монохромни точици подобно едър растер на стар избелял вестник. Хареса още една композиция от преплетени глави и рамене, с многоцветни линии, очертани от тънката четка, която представляваше навярно човешкото слабоумие, тъй като главите имаха доста идиотски изражения. Снощи Джак бе съобщил на Елси по телефона, че би желал да я покани на обяд следващия ден, а сега се оказваше, че ще дойде може би и Марион. Нямаше никакво значение. Според Наталия, Марион бе новата приятелка на Елси.

Минаха десет минути. Наближаваше един часът. Елси влезе във фоайето, придружена от Марион и каза на Джак: