Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак кимна на Дженивиев и се оттегли с Елси на около шест стъпки разстояние, достатъчно голямо, за да не бъдат забелязвани сред множеството от Дженивиев и приятелката й.

— Къде е Марион?

— Ще дойде малко по-късно. Има репетиция тази вечер.

— А ти как се справи с попълването на данъка общ доход?

Елси се засмя.

— Всичко е тип-топ. Марион се справи почти сама. Вместо мен. Само дето не мога да си представя, че не съм на твърда работна заплата. Просто не ми влиза в ума.

— Разбирам те — промълви Джак. Напълно я разбираше. Не знаеше какво друго да каже на Елси, но не му се щеше да я остави. — Танцува ли ти се? — Той й протегна ръка.

Тя не пое ръката му, но двамата се впуснаха в танц. Сега музиката не бе от плочата „Сърджънт Пепър“, а нещо съвсем друго, особено приятно за ухото и подходящо за танцуване. Мъжки гласове пееха нещо за „фините вибрации“.

— Песента е на Бийч Бойз — каза Елси. Танцуваше с изящни движения и се завърташе в пълен кръг около себе си, при което висящите от колана на талията й гердани с черни мъниста бурно се люшкаха.

Кой водеше сега? Нямаше значение. Гостите се зазяпаха в Елси. Тя танцуваше леко и ефирно, без всякакво видимо усилие, сякаш плуваше във въздуха. Музиката се смени, ритъмът запулсира учестено и Джак се задвижи в любимия си стил, следван от Елси така, сякаш бяха репетирали заедно. Щастливо усмихнат, Джак подскачаше високо на всеки четвърти такт, и Елси изпълняваше същото движение. Хората се отдръпнаха, за да им направят място. Всичко потъна в мъгла пред погледа му, освен блясъка на косата й. Изживяването за него бе подобно на сладостното парливо усещане, което изпитваше при люшкането си на халките — можеше да танцува цяла нощ, цяла вечност дори. Обут бе в спортни обувки, леки широки панталони и риза-кимоно. Сега бе в самата си стихия, бе истинският „себе си“. Някои от наобиколилите ги запляскаха с ръце в такт с музиката. Джак зърна с ъгълчето на окото си Наталия, застанала до Луис — и двамата наблюдаваха Елси като омагьосани — а недалеч от Наталия и Фран, която шепнеше нещо в ухото на Дженивиев със стиснати устни, втренчила в танцуващите острия си поглед. Джак и Елси описваха кръгове един около друг, подобно птици, реещи се във въздуха. Обзе го усещане за безтегловност. После оркестърът заглъхна, ритъмът се забави и Джак усети Елси в прегръдките си, поставила леко длани на раменете му. Целуна я по бузата, пое си дълбоко въздух, сякаш искаше да вкуси и погълне аромата й и долови дъха й в лицето си, когато тя се разсмя.

— Бис! — изкрещя някой от публиката.

Джак бавно се завърна към реалността и гравитацията. Отново се бе приземил на паркета, впил поглед в Елси. Тя леко се извърна и се насочи към останалите в странната, внезапно възцарила се тишина, като сред публика след спускането на завесата, преди още да гръмнат аплодисментите. Тогава действително се чуха аплодисменти, одобрителен шепот и смях, и няколко подвиквания „браво“! „Силата на Елси е да омагьосва“, помисли си Джак и се отправи към коктейлната масичка, за да си налее нещо за пиене.

Пред него внезапно изникна Боб Кемпбъл, облечен като свещеник в дълга черна роба с висока права яка.

— Джак, вече спокойно можеш да влезеш в Царството небесно! Елси вече е там! Ние всички я обичаме, обичаме я! — засия Боб. — С едно питие ли искаш да дойдеш на себе си, скъпи Джак? — Боб го поведе към масата с напитките, спомни си марката на любимото му уиски и му наля щедро количество в чашата. — Не мислиш ли, че Луис изглежда чудесно тази вечер?

Не, Джак не мислеше така. Напротив, Луис му се стори доста прежълтял. Но бе принуден да отвърне учтиво:

— Да, наистина…

— Облякъл е китайската роба, която купихме по време на околосветското си пътешествие преди пет години. Луис рядко я облича, но тази вечер специално държеше да е с нея. Забеляза ли, че тук са всички наши стари приятели? Няма кока-кола тази вечер, поне ние не сме купували. Истинско пиянско тържество, задължително с малко махмурлук в неделя, с Блъди Мери и яйца по бенедиктински. Амм! — Боб бе в пълна еуфория.

Джак отмина, оглеждайки се за Елси и я видя с Марион край вратата на хола.

— Здравей, Джак! — поздрави го топло Марион. Тя пъхна палец под презрамката на гащеризона си, под който беше в синя карирана риза. — Тази вечер не съм се облякла специално. Това са дрехите ми за репетиция.

— О? И какво репетира?

— Няколко скеча, придружени, с музика. За един бар в Челси.

Отидоха до масата с напитки да изберат нещо за Марион. Тя запита Джак какво мисли за „големия удар“ на Елси — рекламата на венчална халка с диамант, заела цяла страница на „Вог“ — твърде учудена, че Елси не му бе споменала нищо за нея. Той й наля чаша доматен сок. Елси внезапно бе изчезнала някъде.