Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Уау-уау-уау… — Електронната музика отбиваше отсечения си ритъм и също като филма, който току-що бяха гледали, изглежда нямаше ни край, ни ясно доловима посока. Наталия й се поддаде и с Джак се запромъкваха към едно празно място на дансинга. Наталия бе все още с официалното си манто. Нямаше значение. Джак подскочи няколко пъти с два крака във въздуха, чувствувайки се превъзходно. Червенокосото момиче така подмяташе глава от една страна на друга, че рискуваше май да си счупи врата. Когато се озова на четири стъпки от него, Джак сепнат забеляза, че това бе Елси, пременена с фантастична перука. Сините очи на Елси го стрелнаха, тя бързо му кимна и полуразтворените й устни се разшириха в усмивка.

Музиката позатихна. Това парче бе свършило, макар че ритмичният тон, подобно нестихващото и неуморно туптене на сърце, продължаваше да отброява тактовете.

Елси спря да танцува. Закрачи усмихната на високите си токове, обгърнала с една ръка през кръста тъмнокосото момче, което се опита да я целуне по устните, но успя да докосне само бузата й. Напускайки осветеното пространство на дансинга, Елси се запровира между масите и преди да хлътне в сенчестия край на бара, където бе масата й, със светкавичен жест махна перуката си.

— Но тя е руса — отбеляза Наталия, загледана с любопитство в Елси. — И е доста хубавичка!

— Ами? — Сърцето на Джак заби учестено, едва ли само от танца. Странно. Елси можеше да мине покрай тях и да го удостои поне с едно „здравей“. Това би било повече в стила й. В този случай щеше да обясни на Наталия, че я е срещнал в едно денонощно кафене на Седмо авеню. Макар и никак да не му се щеше да споделя с Наталия сега в тази врява, че Елси го е посетила вече в апартамента.

Чашите им си стояха там, където ги бяха оставили.

Дали момчето с вид на латиноамериканец не бе поредното й увлечение? Нищо чудно, че старият Линдърман се кахъреше.

— На какво се усмихваш? — попита Наталия.

— Това момиченце — промълви Джак сред отново забумтялата музика — работи в едно заведение за хамбургери, надолу, по Седмо авеню. Виждал съм го и преди. — Сега си наложи да вика.

Наталия кимна и се приближи плътно до Джак зад гишето на бара.

— Заведение за хамбургери ! Та тя е първокласна танцьорка! Прилича на балерина.

Джак преглътна и не отвърна нищо. На масата на Елси забеляза един тъмнокож младеж и друго момиче с дълга, тъмна коса, освен ако и това не беше перука.

— Да се махаме вече, а? Или искаш още една бира? — попита Наталия.

Напуснаха барчето.

Същата седмица, в петък вечерта, Джак и Наталия бяха поканени от семейство Армстронг на вечеря. Джак харесваше дома им — обширен апартамент в сутерена на една къща, с градинка в задния двор, където Макс и Илейн можеха да отглеждат зеленчуци, ако пожелаеха. В градината имаше розови храсти и няколко ябълкови дръвчета, а неголямата тераса използуваха за лятна кухня, където печаха месо. Къщата — заслужаваше си това име — изглеждаше така, сякаш бе обитавана от десетилетия, а не от три-четири години. Диванът бе леко хлътнал, фотьойлите — също. Макс и Илейн бяха закупили по-голяма част от мебелите си на старо.

— След това, което съм длъжна да върша по цял ден, предпочитам да се любувам на библиотеката си, която сковахме от щайги за портокали — бе споделила веднъж Илейн във връзка с работата си като домашен дизайнер.

Откритата камина в предната стая, където бе разположен и изкорубения диван, работеше безупречно, макар и да бе доста стара. В нея сега пращеше приятен огън, а на жаравата отстрани се печаха обвити в станиол картофи. Децата надаваха весели викове от стаята на Джейсън, където, обясни Илейн, били наредили влакчетата си на релси върху пода. Джак дочуваше сред крясъците бибипкането на електронната игра. Четиримата възрастни пиеха коктейлите си в стаята с камината. Макс бе сложил въглени за пържолите — приготвянето на яденето било негова работа, обясни той на Джак — така че мъжете отидоха заедно в кухнята. Наталия и Илейн се бяха облегнали на дивана, увлечени в разговор.

— За какво ли толкова намират да приказват? — попита Джак.

— Кой?

— Момичетата. — Джак посочи съседната стая. — Понякога ми се ще и аз да имам такава дарба за общуване.

— Така ли? Аз пък не. Толкова е изтощително. — Макс взе сол и оцет и бутна към Джак купата за салата.

Джак взе марулката от мивката, пъхна я в резачката за зеленчуци и излезе на градинската тераса.

— Ей, татко, касетофонът ми не работи! — Шестгодишният Джейсън застана на кухненската врата с разрошена кестенява коса, сбърчил носле.