Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Добре, татко няма да си губи сега времето с него. Но колко време още, все пак, ще вдигате гюрултия?

Джейсън се обърна и се затича като войник, получил сякаш команда от баща си. Макс изтупа дрехите си.

— Наталия харесва ли работата си в галерията?

Джак отвърна, че много й допада и добави, че е работила за Изабел и преди.

— А Луис? Забравих фамилията му. Старият й приятел?

— Уонфелд. Той е добре. Виждат се с Наталия от време на време.

Джак не искаше да споменава за тревогите около мнимото му заболяване от рак, тъй като явно отдавна вече бяха преминали. В края на краищата, Луис не беше болен от рак. Макс никога не говореше за работата си. „Малката ми компания защищава големите компании“, бе споменал веднъж с усмивка, с намерението да се изплъзне от темата. Макс обичаше живописта, музиката, илюстрациите на Джак, а също и рисунките му и разговаряше с далеч по-голяма охота за изкуство.

Сега Макс нареждаше пържолите върху стоманената, с дълга дръжка скара.

— А старата мисис Фарли? — запита той усмихнат. — Така ли се казваше? Дето живее на долния етаж, под вас?

— Да, все още е там. Спомняш ли си онзи следобед, когато я пренесохме през снега? След като слезе от таксито?

Джак се засмя. С Макс ринеха сняг от предните стъпала, когато мисис Фарли пристигна с такси и те я пренесоха с всичките й пакети над барикадата от натрупан сняг по предните стъпала и я спуснаха здрава и невредима във фоайето на сградата.

— Разбира се, че си спомням. Беше много забавно!

В спешни случаи, като обилен снеговалеж например, Макс и Джак си помагаха един на друг в своите владения. Макс беше шест стъпки висок, снажен мъж, с характерната за ирландците приятна външност, мислеше си Джак, макар и да бе само наполовина ирландец. Имаше дълги мигли, волева брадичка и бе от типа мъже, които жените биха счели за сексапилен, макар че, когато веднъж запита Наталия притежава ли, според нея, Макс сексапил, тя бе отвърнала:

— Макс? Не и за мен.

Странно — помисли си Джак. „Ти си секси“, бе добавила Наталия. „Не че изглеждаш толкова секси, но си секси, което е по-важното.“ Да, наистина бе важно, щом излизаше от устата на Наталия. Джак внезапно се замисли за Елси, за въртящия се дервиш на дансинговата площадка и за тази странна птица Ралф Линдърман. Искаше да забрави името му, но то се бе загнездило в паметта му.

— Кажи ми, Макс…

— Можеш ли да внесеш вътре салатата, Джак?

Джак внесе купата със салата и я постави на масата в трапезарията. Макс обърна голямата пържола.

— И обърни картофите, ако можеш да го сториш с голи ръце. Какво искаше да ми кажеш?

Двамата приклекнаха край огъня.

— Да си виждал някой път да се навърта наоколо един мъж в средата на петдесетте, разхождащ куче на черни и бели петна?

— Далматинец?

— Отчасти може би, но си е обикновен мелез. Та този мъж разхожда кучето си в шест сутринта, или около този час, когато тичам понякога, а и можеш да го срещнеш по всяко време, тъй като е пазач, работещ на различни смени. Както и да е, доста е смахнат. Избягвай го, ако се опита да те заговори. Живее в долната част на Блийкър, така че може би не се разхожда чак до Единадесета улица.

— Опитвал ли се е да те спира на улицата?

— Да — отвърна Джак с гримаса. — Най-странното е, че си бях изгубил портфейла на излизане от таксито пред къщи и час по-късно този мъж ми се обади и ми го върна, без да поиска възнаграждение.

Макс вдигна очи от пържолата.

— С всички пари вътре в него?

— До последния долар. Каза, че е нормално да върнеш нещо на притежателя му, ако си го намерил. — Джак се разсмя. — Тогава се впусна в разговор за… отминалите времена на честност и тем подобни. Но бе с атеистични убеждения, изцяло настроен против религията.

— Много странно — рече Макс и обърна пържолата. — Но си имал голям късмет.

Илейн и Наталия не можеха да дочуят разговора им — бяха се облегнали на големия диван, с крака, подгънати върху малките възглавнички и все още бърбореха оживено.

— Не се и съмнявам, че си се зарадвал много, когато ти е върнал портфейла — подхвърли Макс усмихнат.

Джак се почувствува облекчен, след като разказа на Макс тази история и го предупреди да се пази на разстояние от досадника. Сякаш споделяше с друг част от товара си. И все пак, защо Линдърман се бе превърнал в бреме за него?

— Умирам да разбера за какво си мислиш в този момент, Джак — усмихна се Илейн.

Джак стоеше с поднос горещи картофи, обвити в станиол.