Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак кимна.

— Обещавам ти. Ще го направя.

Тя видимо се отпусна.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно.

Той бе застанал до вратата на апартамента и се канеше да се сбогува с нея.

— В противен случай ще извикам полицията — не спираше Елси. — Който и да дойде в нашата квартира, мъж или момче, никога не остава през нощта! Посещават ни всякакви гости, разбира се, но сега приятелката ми е Дженивиев. Не се задяваме с никого. Та тя дори не харесва момчета.

— Хм. Приятелка — нехайно отбеляза Джак, спомняйки си удивлението, с което бе посрещнал разобличителната вест за Силвия и не искаше сцената сега да се повтори. — Аха — добави той.

— Да, тя е лесбийка. Такава съм и аз сега. Момчетата ми харесваха мъничко преди, но в момента ги отбягвам. — Тя махна неприязнено с ръка, сякаш отпъждаше някой — жест, който Джак бе забелязвал и преди. — Може би няма да харесвам Дженивиев за дълго, но… докато връзката ни трае, искам да кажа… — Тя свали куртката си и я хвърли на дивана, описвайки при това движение пълен кръг на пръсти. Щастливата усмивка отново цъфна на лицето й, а челото й бе чисто. — Искам да се радвам на живота, необезпокоявана от никой. Разбираш ли?

— Да. — Джак разбираше всичко. — Благодаря ти, че ме покани. — Той отвори вратата.

Тя го изпрати надолу по стълбите.

— Това жена ти ли беше — миналата вечер, в диско бара?

— Да — усмихна се Джак.

— Интересна е. Различна от останалите, разбираш ли? — Елси говореше искрено. — Тя писателка ли е?

— Не. Но чете много. Довиждане, Елси!

Джак се отправи към къщи. Елси бе толкова импулсивна, толкова откровена! С тези трепкащи, тънки светли мигли, със светлосините си очи, вперени право в него! Скоро Джак се озова на улицата на Линдърман. Бе забравил номера на къщата му — толкова по-добре. Ако срещнеше сега старика, в четири без десет, щеше да поговори с него и да се опита да го обуздае — кротко и учтиво. Джак се озърташе за Линдърман, а когато наближи Гроув стрийт, се огледа наоколо за момичето, което трябваше да придружи Амелия от училището на западната Дванадесета улица, макар и да бе още доста рано. Заплащаха за съпровождането на дъщеря си допълнително, макар че той или Наталия — обикновено той — я водеха сами сутрин, някъде около девет. Понякога Джак телефонираше в училището в три и половина и уведомяваше, че ще дойде сам да вземе дъщеря си. Когато пое по Гроув стрийт към дома си, все още не бе зърнал нито Линдърман, нито Амелия с придружителката си, тъй че се прибра в апартамента си.

Вчера и днес бе работил с перо и петна от туш, но предпочитания от него начин, без предварително да скицира с молив. Сега разглеждаше рисунките с широко разлени петна с нови очи — не му изглеждаха лоши. Два пъти месечно Джак разнасяше портфолиото си по редакциите на разни списания, оставяше за преглед част от творбите си и се връщаше седмица по-късно, за да разбере резултата. Но сега внезапно почувствува, че не бе в настроение да положи повече и петънце върху листа.

И така, Елси беше лесбийка! Невероятно. Още по-невероятно, като се замислеше за съдържанието на открития гардероб в спалнята на Минета стрийт, почти три метра дълъг и претъпкан с евтини рокли, с дълги поли във всякакви разцветки. Върху пода му бяха разхвърляни обувки с високи токове, позлатени чехлички, сандали с кожени плетеници, които явно обвиваха крака чак до коляното, високи боти, изглеждащи много секси. В ъгъла на спалнята бе провесено светлолилаво щраусово перо. Лесбийка. Беше ли надушил Линдърман и това? Джак нямаше намерение да го осведомява. Линдърман явно пазеше Елси от проституция. Джак се сети за огромното легло. Ами да, Елси и момичето, наречено Дженивиев, правеха любов на това широко Елисейско поле.

От ъгълчето на работната си маса Джак взе правоъгълна линийка и лист гланцова червена хартия. Имаше малка колекция от такава хартия, върху която не можеше да рисува с туш или с молив, а само с маслени пастели. Събираше я от кориците на списания за изкуство, за които Наталия бе абонирана, макар да бе откъснал само някои. Използуваше за рисуване празната им лъскава повърхност. Взе жълт пастел и нарисува танцуваща гола женска фигура, композирана от кръгообразни линии. Кръговете на хълбоците се вгъваха в талията, главата бе наклонена наляво; фигурата се издигаше на пръстите на единия си крак, а другият бе протегнат във въздуха. С кръговете на гърдите обхвана раменете и ръцете до свивката на лактите. Стегнато и динамично, прецени доволен Джак композицията си. Докато пастелът бе все още влажен и можеше да се разтрие с палец, даже да се изличи напълно от повърхността — като че ли това беше желанието му — той разтърка с пръст всяка линия, за да я омекоти и да й придаде светлосянка. Сякаш скулптираше фигурата. Ето, вече бе готово — портрет на танцуващата Елси. Облегна го на гърба на масата. След петнадесет или двадесет минути щеше да изсъхне. Загатването на късата коса бе сполучливо, тя бе разпиляна като пламък от вихреното движение. Без конкретизирани черти на лицето. При все това бе Елси.