Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Просто си фантазирах нещо — отвърна той.

Джак не бе усетил движенията на жените, но на килима в дневната бе постлана мушамена покривка, върху която бяха наредени чинийки и прибори за двете дечица заедно с купички с мляко.

— Виждаш как разрешаваме проблема с чистотата на стаята — обърна се Макс към Джак. — Всичко друго, което се случи на този килим, няма да е от значение.

Четиримата влязоха в трапезарията. Джак стоеше до масата и наблюдаваше Наталия, тръпнещ от обожание пред дълбокия тон на гласа й. Тя бе донесла чашата си със скоч и сода.

— Ти иди на твоето място, Джак — посочи Илейн стола, на който той обикновено седеше. — Сядайте най-сетне, вие двамата!

— Ей! Здравей! — изникна внезапно Елси край него.

— Здравей! — възкликна Джак изненадано.

Вървяха по Седмо авеню и Джак се отправи към аптеката на ъгъла между Гроув и булеварда.

Тя влезе с него, мушнала ръце в цепнатите джобове на куртката си — този път на моряк от Американския флот.

— Смятах да ти се обадя.

— О? Мога ли да купя една четка за зъби?

Джак избра малка червена четка за Амелия. Трябваше да купи и аспирин.

— Да — продължи Елси. — Искам да ти се оплача от онази напаст, Ралф. Става все по-зле. Идва постоянно в барчето, където работя и Вив, управителката, не може да го изхвърли, понеже не е нито пиян, нито пък е извършил някакво безобразие. — Тя продължи възбудено да говори и докато Джак плащаше. — Веднъж се отървахме от него, тъй като Вив му излезе с номера, че в заведение е забранено да се пускат кучета.

Джак внимателно я слушаше. Отправиха се към вратата.

— Искам да те помоля да му кажеш нещо… по този въпрос. Да го помолиш да ме остави на мира. Мога да си загубя работата, ако продължава така да ме излага. А не искам да я загубя, понеже смените ми са в много подходящи за мен часове, а и хората са много симпатични. Той ще те изслуша. Смята те за нещо много голямо. О! Надушил е, освен това, че веднъж съм ти била на гости. Как може да ме шпионира така? — Тя тропна с крак от възмущение. — Ако можеш да му кажеш само, че аз не съм някаква… някаква нощна пеперудка…

Тя погледна Джак право в очите, смръщила вежди.

Джак кимна, обмисляйки какво да каже на Линдърман следващия път, когато той се опита да го заговори на улицата — някоя спокойна и учтива дума, може би.

— Добре, Елси, ще се опитам. Обещавам ти.

— Благодаря. Много ти благодаря. Ела с мен, искам нещо да ти покажа. — Тя импулсивно грабна Джак за ръката и го затегли в обратна посока към търговския център.

— Какво искаш да ми покажеш?

— Просто живея ей там, надолу. Не е много далеч. Имаш ли пет свободни минути?

— Да.

Джак тръгна с нея. Пресякоха Седмо авеню, минаха покрай Джоунс стрийт в посока към площада „Фадър Демо“ и накрая се озоваха на Минета Лейн.

— Ето я и моята улица. Минета стрийт.

Запътиха се към една четириетажна къща с площадка отпред — тухлена къща, боядисана в червено. Елси извади ключовете от джоба на сините си джинси.

— Качи се за една минутка.

— Не, и така мога да я видя. Хубава къща.

— Горе няма никой. Аз как дойдох в твоята квартира — подхвърли тя с предизвикателна нотка. — Искам само да надникнеш! Няма нужда дори да сядаш.

Усмихнат, Джак отстъпи.

— Добре, Елси.

Изкачиха се по стъпалата и тя отключи друга врата.

— Ето къде живея сега с Дженивиев — рече Елси, влезе първа вътре и се фръцна по средата на една претрупана с мебели голяма стая.

Таванът беше нисък, а двата прозореца гледаха към Минета стрийт. Имаше диван с тъмночервена покривка от някаква изкуствена материя, съвременни кресла с ниски, полегати облегалки, чиято черна боя бе сякаш издраскана от котки, макар и Джак да не забеляза никъде котка. Малката открита камина изглежда изобщо не бе използвана — вътре бе закрепен плакат с череп и кръстосани кости. Имаше и много книги.

— А тук е спалнята — бодро рече Елси и го поведе по коридорчето покрай кухнята и банята към една стая в дъното. По-голямата й част бе запълнена от огромно легло, което повече приличаше на два кревата, долепени един до друг. Покрито бе с няколко щамповани на многоцветни шарки индийски покривки, а стените бяха облепени с плакати на рок певци, голи женски тела и афиш с огромни букви гласувайте за някого, чието име и лице Джак не можа да разпознае.

— Виждам — рече Джак. — Много е шик.

— А кухнята? Може би си надникнал вече в нея. Е, питам те, прилича ли ти това на публичен дом? Дженивиев работи по девет часа на ден, на петдневна работна седмица! А аз трябва да отида днес на работа преди шест. Това влечуго да не си въобразява, че се въргаляме в леглото по цял ден и се дрогираме, или че преследваме мъже за мангизи! — Възмущението й нарастваше всеки миг заедно с огледа на апартамента. — Говори с него, кажи му да се пръждосва от очите ми! Ще го направиш ли?