Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Проследил ли я бе Линдърман да влиза с него във входа и изчакал ли я бе да провери колко време са прекарали заедно?

— Как се срещнахте с нея? — попита Линдърман.

— Ъм-м. Влязох в кафенето, в което работи. Преди няколко седмици. Помня, че валеше силен дъжд. Спомням си, че и вас ви видях тогава на един стол край бара, с кучето ви. Забелязах ви да разговаряте с Елси. И тъй, когато тя ми сервира кафето, я попитах откъде ви познава и й разказах за случая с портфейла. Тя отвърна, че вече знае за това.

— Значи вие сте я заговорили.

— Не зная кой започна пръв — каза Джак усмихнат, спомняйки си забележката на Елси, когато стоеше изправен сред тълпата, че изглежда така, сякаш навън силно вали.

Линдърман скръсти ръце.

— И си уговорихте среща с нея, така ли?

— Не, ни най-малко! Изобщо не съм се виждал с нея до деня, когато се прибирах в къщи претоварен с пакети и един се беше продънил, и така се случи, че тъкмо в този миг Елси минаваше по Гроув и го подхвана, за да ми помогне. Ето кога сте я видели да влиза в дома ми — или да излиза.

Линдърман го стрелна с предишния си поглед, сякаш не вярваше ни дума на казаното.

— Съзнавате ли, мистър Съдърланд, че за хората тя е… един вид… идеал?

— Идеал?

— Млада и съвършена. Та тя е в разцвета на красотата си.

Джак изчака мълчаливо.

— Тя е точно това, което някои хора наричат „момичето от моите сънища“. И вие трябва да го осъзнаете.

Джак промълви:

— Много е хубавичка, да.

— Самото съвършенство, от плът и кръв. Не някоя безжизнена статуя.

— Да, вярно е.

— Но това носи със себе си и големи рискове.

Навярно загуба на девствеността, помисли си Джак.

— Какви?

— Тя е съблазън за другите.

— Като всички хубави момичета — усмихна се Джак. Той разхлаби шалчето около врата си, но се приведе във фотьойла като човек, който се кани да си тръгне.

— Такива жени са опасни — продължи Линдърман. — Те водят до нещастие — до разбиване живота на другите и на собствената си съдба. — Той се намръщи и прехапа долната си устна. — Но мен ме интересува повече това да предпазя Елси, отколкото мъжете или младите момчета, които се навъртат похотливо около нея.

Джак мислеше да му възрази, че тъкмо сега Елси предпочита момичетата, но отново се въздържа.

— Ами, господине, просто не зная какво мога да направя, за да помогна на Елси. Тя си има своята работа и изглежда напълно доволна и щастлива. Аз вярвам в живота — нека й дадем възможност безпрепятствено да му се наслаждава.

— Но тя може да се окаже разрушителна за вас самия . Ако й предоставите възможност. Ако се срещнете още няколко пъти с нея…

— Не, господине. Твърде съм далеч от мисълта да се срещам специално с нея.

Той вдигна пликчето с хранителни продукти, което бе оставил на пода. Кучето го беше подушило, но строгото „Не, Бог!“ на Линдърман го накара да се върне на предишното си място, върху килима до вратата, където веднага послушно легна, с муцуна върху лапите си, надавайки ухо към разговора.

— Точно тези малки, уж случайни срещи, обикновено разрушават браковете — продължи Линдърман, — а вие сте порядъчен семеен мъж, мистър Съдърланд.

— С щастлив брак, при това — усмихна се приветливо Джак. — Не се интересувам от други жени.

Почувствува се някак глупав и наивен, сякаш правеше подарък на старика или нещо от този род.

— Но не ви ли прави впечатление, че тя флиртува с всеки?

— Не, не съм забелязал такова нещо. Всъщност, изобщо не мисля, че флиртува. Тя е необикновено пряма, казва винаги това, което й е на сърцето, това е всичко. Онази нощ в кафенето я видях как се беше разфучала с един парцал, който размахваше ядосано пред муцуните на натрапниците. Убеден съм, че не греша.

Лицето на Линдърман се смръщи от погнуса.

— Трябва да чуете нещо от онова, което често й подхвърлят мъжете в кафенето. Тези мръсни отрепки, които се домогват до нея!

Джак се изправи.

— Защо приемате всичко толкова сериозно, мистър Линдърман? Елси и сама може да се погрижи за себе си.

Но вече разбираше защо Линдърман гледа толкова сериозно на нещата — по своя болен и мистичен начин възрастният мъж здравата бе хлътнал по Елси. Да, мистичен, каза си Джак, тъй като Линдърман бе подхвърлил, че Елси е „идеал“, „момичето от сънищата на човека“.

Линдърман прикова навъсения си поглед върху Джак:

— Защото Елси не може да осъзнае това, за което си говорим тук — тя не съзнава обаянието си. Ето кое е най-опасното. И тази опасна сила извира от красотата й, от младостта й. А обществото ни подстрекава силите на злото, като кара… като кара момичетата да се плескат с грим, да подмамват мъжкия поглед с разголената си плът и да се носят на високи токове. Колкото са по-нашарени и беззащитни, толкова по-секси изглеждат. Това е стигнало върха си, може би, още в стари времена, когато японските гейши, връзващи краката си, са били обект за сексуалните желания на мъжете, които са ги вкарвали в леглото си само защото не могат добре да вървят. Сега пък жените носят понякога косите над очите тъй, че едва ли виждат къде стъпват. Секси. По стара традиция. Съзнавате ли това, мистър Съдърланд?