Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Линдърман се наведе напред, в тъмните му очи напрежението нарасна.

— Когато видях Елси, тя носеше маратонки .

— Струва ми се, че това е в гена на самите жени — каза Линдърман, пропуснал покрай ушите си репликата за маратонките. — А обществото и рекламите — не го забравяйте никога — спомагат за всичко това! Лакирани нокти…

— Момичетата обичат да изглеждат красиви.

— Но кой им разяснява какво е красиво — троснато възрази Линдърман, сякаш Джак, вече приклещен в ъгъла, се опитваше да се измъкне.

Да, старият въпрос — за кого се обличат жените, за себе си или за мъжете? Вече едва го свърташе на едно място, направо не издържаше. Завъртя се в кръг из стаята и зърна на стената една картина със синьо-зелено цвете — може би произведение на Линдърман — непохватно нарисувана върху бял фон и една фотография на женска глава в профил, поставена в кръгла рамка, на горната лавица на библиотеката. Жената бе млада, но със старомодна прическа с висок кок. Навярно, майката на Линдърман?

— Били ли сте някога женен, мистър Линдърман? — попита Джак, без да си дава сметка какъв, за бога, отговор би могъл да последва.

— Да, някога. Жена ми ме напусна заради друг мъж — о, преди повече от двадесет години. Типичен случай. Жените са непостоянни. Влюбени са във властта си над мъжете. Не мислите ли, мистър Съдърланд?

Джак не отговори. Всички мъже умираха да се влюбват в момичета с такава власт. Лошо ли се бе опарил Линдърман? Трудно му бе да си го представи млад и привлекателен за някоя жена. Какво тогава го измъчваше? Импотентност, може би?

— Снимката, която гледате в момента — продължи Линдърман — е на майка ми, не на бившата ми съпруга. Тя почина преди няколко седмици — пророни той с безразличие.

— О? Съжалявам. Къде е жена ви сега?

— В Калифорния ли? Във Флорида ли? Не ме интересува. Не общувам с нея. Нямаме и деца.

Последното Линдърман отбеляза с видимо задоволство.

През ума на Джак отново премина мисълта, че Линдърман навярно не е спал с жена.

— Пълно е с деца на този свят — отбеляза Линдърман. — Вижте само папата! Забрана на абортите! Че как е възможно това? Та той дори е посещавал тези мизерни бордеи в Южна Африка, претъпкани с гладуващи възрастни и деца — и на всичко отгоре им вика: „Бог да ви благослови! Плодете се и се множете!“. А после отлита за Рим в луксозния си самолет.

— Да, казват, че… — Джак се насили да влезе в тон с разговора, — че той е Папата на Третия Свят. Католиците на Запад в Западния свят упражняват контрол върху раждаемостта, когато това се наложи.

— И слава богу — каза Линдърман.

Джак си пое дъх.

— Как изглеждаше жена ви?

Погледът на Линдърман се изостри и ъгълчетата на устата му увиснаха.

— Как да я опиша? Празноглава. И двамата бяхме на двадесет и четири, когато се оженихме. Твърде млади. Беше ми казала, че иска да стане писателка, да се занимава с белетристика. Но й липсваше дисциплина. Доникъде не стигна с разказите си, никога не успя да напише книга. — Линдърман горчиво се изсмя. — Нормално е една жена да не ходи на работа, не обръщах внимание на това, но можеше поне да поддържа домакинството. Беше леконравна, разбирате ли? Макар и доста хубавичка. Е, да си призная, много хубава. И така, срещна някакъв идиот, който се влюби в нея и тя веднага си вдигна чукалата. Просто ей така! Като пеперудка. Не беше кой знае каква загуба за мен, уверявам ви.

Линдърман махна с ръка и прокара пръст по колана на панталона си. В кръста беше доста слаб.

Джак любезно го изчака да продължи разказа си, но такъв не последва. Линдърман плътно стисна долната си устна, сякаш току-що се бе слепила и застина в тази гримаса.

— А майка ви? В Ню Йорк ли живееше?

— Не. В Ню Хемпшир. Семейството ми е оттам.

Джак бе чувал да приказват, че хората от Ню Хемпшир са упорити и консервативни. Искаше да направи някакъв комплимент на Линдърман, преди да си тръгне.

— Виждам доста сериозни книги в библиотеката ви. Инженерство, механика.

— А… да — усмихна се Линдърман. — Мисля, че съм един пропаднал инженер. Исках да стана изобретател. Но едно изобретение не струва нищо, ако не е патентовано. Загубих половината от живота си в напразно дирене. Нямах нито достатъчно познания, нито подръчни средства, за да направя един добър модел… Напуснах колежа, тъй като трябваше да издържам майка си. После… опитах късмета си в мебелния бизнес, правех някои неща по поръчка на клиентите. Но не изкарвах добри пари от тази работа. Това беше по времето, когато бях женен. Е… сега съм пазач и работя през повечето време през нощта, това ми харесва. Опитвам се да защищавам хората, домовете и парите им от злото, което обикаля из улиците. Неблагодарна и безнадеждна работа. Болшинството от хората биха откраднали, ако им се удаде възможност. А да намериш портфейл с името на притежателя му и да не му го върнеш, това считам за… — Линдърман не намираше думи за такава позорна постъпка.