Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Да. — Джак се зарадва, че можеше да благодари на Линдърман още веднъж. — Няма да забравя никога това, господине, никога.

Той се отправи към вратата и зърна на стената друга картина, поставена в рамка. Бе репродукция на прерафаелитска живопис, но черно-бяла. Изобразяваше бледа млада жена със спуснати черни коси в дълга бяла рокля. Опряла бе ръка на една скала, босонога, потопена в кротък унес, със сомнамбулен израз. Джак бе обхванат от чувството, че именно това е идеалът на Линдърман — мечтателната, замислена, елфическа красота, която не съществуваше на този свят, която никой не можеше да заговори или да докосне. Джак набързо отклони поглед, тъй като не искаше да създаде повод за нов разговор.

— Може би отнемам от времето ви за сън. Благодаря ви, че ме поканихте, мистър Линдърман.

— Сън? — Линдърман скокна от стола с учудваща лекота. — Няма да имам нужда от сън до осем сутринта. Трябва някой път отново да се видим. Не съм сигурен дали се изразих ясно по доста сложните проблеми, по които разговаряхме — за момичетата, за жените въобще. Ха-ха! — Смехът му беше тих и отсечен, но все пак бе истински смях. — Мога да се изразявам точно с няколко думи — така че това, което ви наговорих, може да ви се е сторило малко засукано и мъгляво.

— Не, ни най-малко. Ще помисля върху думите ви.

Джак си наложи да стисне протегнатата ръка на Линдърман. Линдърман сграбчи дланта му и я разтърсваше ли разтърсваше, също като онази вечер, когато му бе върнал портфейла.

Джак се заспуска надолу по стъпалата с възможно най-високата скорост, която би могъл да развие. По-добре би било да е в сърдечни отношения с него, повтори си той, далеч по-добре от киселите физиономии, от преструвките, че не го забелязва на улицата. Следващият път щеше да го поздрави с кратко кимване.

Вече вкъщи, Джак почувствува, че вижда Линдърман в нова светлина. Догадката му се оказа вярна: той бе по странен начин влюбен в Елси и съответно гледаше да отстрани всичките си съперници. Линдърман гледаше на Елси като на символ на младостта и неопетнената красота, и за запазването на този свой идеал трябваше да воюва. Тя бе за него едновременно привлекателна и опасна поради чара си — но въпреки това обект на възхищение и обожание, може би даже обсесия. Олицетворение на всички жени, събрани в едно. Джак бе чел за тези неща в митологията.

Застана на работната си маса, дръпна зад себе си завесата и насочи мисълта си към тибетския як, към ушите му с дълга козина и рунтавото му, тромаво туловище, което трябваше да издава хем мрачно, хем дружелюбно настроение. Топна гарвановото си перо в индийското червено, изпробва го, след което ръката му се поколеба за миг над белия лист. Странно, че Линдърман бе превърнал Елси Тайлър в абстракция, в символ на всички жени и съответно й бе отнел същността на реално, пълнокръвно създание, на момиче на двадесет години. Навярно, защото не можеше да я притежава — размисли в себе си Джак. Съвсем противоположно на онова, което обикновено правеха влюбените мъже с обектите на своите чувства, превръщащи ги в единствените на света живи и осезаеми същества. Без съмнение Фройд бе описал някъде с подробности типа като Линдърман. Наталия трябваше да знае. Някой път щеше да сподели с Наталия отношението на Линдърман към Елси. Това щеше да я развесели.

Джак изтегли с перото фина линия по белия лист.

— Божичко, що за среща бе това — изпъшка Наталия две минути след прибирането си вкъщи, поставяйки двата чифта ботушки върху парче от вестник в коридора.

Джак се радваше, че бе избегнал пороя вън и родителската среща — беше забравил името на организацията, но слушаше какво му разказва Наталия за нея. Там била Илейн Армстронг със сина си Джейсън, но без Макс, и председателката, някоя си мисис Кова, за която Джак бе чувал и преди, накарала децата да гласуват поотделно, а след това заедно с родителите си, гимнастически салон ли да има или столова във втората стая на един апартамент на Банк стрийт. Този двустаен апартамент трябвало да бъде място за събиране на децата в промеждутъка между затварянето на училището и прибирането им по домовете, когато дойдат да ги вземат родителите им. Надзорът трябвало да бъде доброволен и на смени, като никой родител нямал правото да се ползва от това улеснение, освен ако той или тя не предложели услугите си на дежурни наставници по един час следобед на всеки десет дни, колкото и деца да са се събрали.