Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Ала проблемите около личното благоденствие на Елси и Джон Съдърланд бяха от различна величина — Елси му бе по-голямата грижа, а Джон — малкото облаче на небосклона, колкото една човешка длан, както пишеше някъде в хубавите книги. Бе зърнал Елси веднъж или дваж през последните няколко седмици, макар и вече да му бе трудно да я склони да остане повече от миг в разговор с него. Тя все още работеше в кафенето в долната част на Седмо авеню, но изглежда сменяше постоянно работните си часове. Освен това, само като го видеше да влиза, се втурваше панически в кухнята или молеше друго момиче да сервира кафето му или каквото си беше поръчал. „О, престанете, до гуша ми дойде!“ — бе казала навъсено веднъж, когато се опита да я заговори и дори не пожела да му сервира. Ралф забеляза, че другите две момичета си размениха иронични усмивчици и се запита дали не знаеха нещо повече от него за нощните или дневни свободни и извънработни занимания на Елси. Следващият път, когато той настоятелно, но тихо я извика няколко пъти по име, опитвайки се да я задържи за половин минута, тя дълго време не отбелязваше присъствието му, а сетне застана зад гишето, точно пред него и извика: „Остави ме на мира, или ще извикам ченгетата. Вече не ми е до смях“. Спомена още, че ще извика управителя от кухнята (Ралф не вярваше, че има някакъв управител в кухнята) и ще му каже да не го пуска вече в заведението. Достойна за съжаление постъпка. Но тъкмо хората, които се нуждаеха от съвет или напътствие, винаги издигаха пред другите каменна преграда. Ако й бе чел проповеди да следва пътя на Исус, или някаква подобна глупост, би разбрал разярения й вик да се пръждосва от очите й — но той я наставляваше само да бъде по-благоразумна. Тя беше толкова наивна и уязвима! Ралф изпитваше гняв, когато си я представяше зад бара през всички тези часове — от пет или шест следобед до два през нощта, или от осем сутринта до четири следобед, млада и хубава, излъчваща здраве и невинност. Невинност! Винаги магнит за сексуално перверзните момчета и мъже, които я зяпаха с потекли лиги! Денем и нощем Ралф можеше да види похотливите им усмивки! Бе забелязал Елси да се спира пред някои от тези гамени и да размахва пред муцуните им парцала, с който забърсваше гишето, а те едва не падаха от столовете си, очаровани от вниманието, което им обръщаше. Всички се опитваха да си уговарят срещи с нея и Ралф вече не се и съмняваше, че тя се среща нощем, по чуждите квартири с някой от тях. Ако работата й свършваше в два, близко до ума беше, че отиваше да пийне нещо в компанията на тези хулигани, които се надпреварваха да я изпращат до дома й. А след това? Ралф бе открил къде живее — на Минета стрийт, видял бе и съквартирантката й. Веднъж я зърна да излиза от един супермаркет на Шесто авеню — бе съботен ден, в който не работеше — и я последва до дома й на Минета стрийт. Другото момиче изглеждаше на около двадесет и пет години, беше по-високо от Елси, с тъмна червеникава коса, а в дрехите, с които се беше наконтила, приличаше на излязла от турски харем: издути розови панталони от трико, вързани за глезените с метални синджирчета, позлатени островърхи чехлички — през октомври! — изобщо, с типичния вид на проститутка. Може би дългокосата млада жена въртеше бизнес с момичета на Минета стрийт и Елси получаваше повечко пари като една от нейните питомки. Спомни си чудовищното зелено върху клепачите на момичето от харема, а може би беше пурпурночервено? Грим, размазан от предишната вечер. Във всеки случай, изглеждаше неумита, но Ралф нямаше намерение повече да мисли за нея. Елси бе по-различна в този съботен ден, много по-различна от друг път — припкаше в белите си обувки за тенис, макар и ръцете й да бяха претъпкани с пакетчета и торбички, погълната в разговор с момичето от турския харем. Ралф си помисли, че ще й подаде пакетите и ще се сбогува с нея на вратата, но двете влязоха заедно вътре, като в собствения си дом. Преди това живееше на Кинг стрийт — бе я проследил два-три пъти — после се бе преместила за няколко седмици на Осма улица, без съмнение, в нечий чужд апартамент. На мъж или на жена принадлежеше този апартамент? Ралф така и не разбра. Как може едно младо момиче да има чувството за собствен дом, за порядъчност, приличие и безопасност, местейки се като безпризорна от квартира в квартира?

Като капак на всички неприятности, в мрачния сезон на несправедливостта, обидите и злото, Ралф откри, че някой си бе присвоил едно от изобретенията му. То представляваше прост и евтин начин за добиване на сол от морската вода. Диаграмата бе поместена във вестник „Таймс“ — съвсем като онази, която Ралф бе начертал в тетрадката си преди четири или шест години. От заградена морска плитчина топлата вода минаваше през камера, където се превръщаше в пара — Ралф бе измислил вакуума, за да се намали въздушното налягане и водата да се изпарява по-бързо. Разбира се, това изискваше генератор и турбина, които също бе включил в устройството — но те бяха начертани и във вестника! Чертежите и бележките на Ралф си стояха в тетрадките му с чисти бели листи върху полицата над работната му маса. Защо не се бе досетил преди една година да извади скиците? Просто не се беше постарал достатъчно. Вината му бе, че не довърши и не изпрати веднага малкия си модел — колкото и несъвършен да беше той — в Бюрото за патенти във Вашингтон. Колко пъти му се бе случвало все така? Пет, шест? Не смееше да пресметне. Това щеше окончателно да го ядоса.