Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Ралф не желаеше да присъствува на погребението, но уведоми канцеларията на гаража в Мидтаун, че му се налага внезапно да замине, за да изпълни моралните си задължения и пристигна в Ню Хемпшир шест часа, след като бяха погребали майка му. Съдебният лекар се отби в апартамента специално да го види. Погребалните служби се бяха погрижили съответно над застрахователната полица и здравната осигуровка на майка му. Погребението било прилично извършено, уведоми го Мейбъл Хаскингс, която остана заедно с Ралф при посещението на лекаря. Трябваше да се подпишат някакви документи и това бе свършено. Мейбъл Хаскингс бе слабо информирана за делата на майка му, но по-добре малко, отколкото нищо. Знаеше къде майка му държеше чековата си книжка и това, че дължеше дребни суми някъде в квартала. Ралф трябваше да се погрижи за овехтелите, почти без стойност мебели в апартамента — да ги продаде на търг или да ги предложи на Армията на Спасението. Мисис Хаскингс мило го покани да пренощува в дома й — тя също бе вдовица и разполагаше с една свободна стая — така че Ралф се възползува от поканата й. Но не успя да мигне цяла нощ поради наплива на неприятни мисли — чувствуваше се и неуютно в непознатата обстановка, пък и не бе свикнал да спи през нощта — както и да е, нямаше значение. Той бе измолил едни ден отпуск, за да се посъвземе и да махне с ръка окончателно на тази история. Имаше възможност да събере хиляда и стоте долара, необходими за разходите по погребението на майка му, към които сега разписа и чек за двеста долара, с обещанието да изплати остатъка до края на месеца. Майка му бе съхранила и няколко бижута — Ралф дълго се колеба и най-сетне реши да вземе само един пръстен, който бе отеснял в последните години за болните й, възлести стави. Определено не пожела да вземе нищо от бижутата на баща си — нито иглата за вратовръзка, нито копчетата за ръкавели. Даде на мисис Хейстингс най-различни вещи, които можеше да използува или дори да продаде. Тя бе прегърбена, но жива и пъргава дребна женица. Едно от кафявите й очи бе забулено в перде, дължащо се на някакво нараняване, както му обясни. В края на краищата той й дължеше благодарност за помощта. След двата дни, прекарани в Ню Хемпшир, той още не бе посетил гроба на майка си, а и нямаше никакво желание за това. По време на двете почти безсънни нощи Ралф лежеше загледан в ъгъла на тъмния, кремав таван на стаята и си припомняше детството, когато беше на десет или дванадесет години, силно привързан към майка си и леко ревнуващ от баща си поради чувствата на майка му към него. По-късно тя го бе отблъснала някак от себе си и детското му сърце остана дълбоко наранено, макар и да не издаваше болката си. Тя продължаваше да се грижи за него, да му приготвя храна и изобщо, да изпълнява семейните си задължения, ала Ралф чувствуваше ужасяващ хлад в нея. Трябваше да превъзмогне това и да намери някаква емоционална опора за себе си — известно време се преструваше, че мрази майка си, макар и сърцето му да кървеше — той никога не я бе мразил истински. Когато навърши осемнадесет и отиде за известно време в колеж, осъзна ограничеността й и тъкмо тогава реши да я приеме такава, каквато е, а по-късно, след смъртта на баща му — да изпълнява синовния си дълг към нея. Но да я обича? Не, повече не. Тя го бе насилвала да ходи на църква против желанието му, даже когато навърши петнадесет, че и повече. И баща му често бе изклинчвал от неделната проповед с плахо извинение пред тартора на семейството. Именно благодарение на майка си Ралф намрази църквата, което бе, от друга страна, за добро. Едва когато баща му почина и трябваше да напусне колежа, за да се захване за някоя работа, кракът му не стъпи повече в църква — в която и да е. Какво общо имаше тя с морала? Твърде малко, и то само що се отнасяше до някои основни норми и задължения за съблюдаване на закона. Ралф съзнаваше, че църквата обслужва паството си с прилични погребални ритуали, които събуждаха в хората себеуважение от благородната си постъпка да удостояват мъртвите с полагаемата им се почит. Правилно и добро. Но в продължение на историята църквата така бе извъртяла доброто и злото, че да обслужва самата себе си, подмазваща се пред властниците, което означаваше, че повечето време бе настроена против бедните, за да поддържа социалния ред. Сега заможните в Америка редовно ходеха на църква, гледаха сателитните програми, а Бог се бе превърнал в рекламен персонаж, вдигащ акциите на републиканската партия. Порочна институция! Изглежда само в Полша беше по-различно, където църквата бе войнствуваща опозиционна фракция. Ето какви мисли се въртяха в главата на Ралф в малките утринни часове, когато зимната зора печално се процеждаше през непознатите прозорци.