Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Случило ли се е нещо, Сюзън?

— Не, Джак. Амелия не си е взела якето.

Навън доста позахладняло, обясни Сюзън. Амелия заяви, че е хванала настинка, а Сюзън меко я поправи, че й няма нищо и я помоли да престане да преувеличава. Бе донесла лек обяд — нещо, което майка й приготвила у дома и предложи на Джак да се присъедини към тях, но Джак учтиво отклони поканата й.

— Ще затворя кухненската врата, Джак, за да не ти вдигаме шум. Навярно искаш да работиш — каза Сюзън.

Джак кимна. Двете щяха да излязат веднага, след като похапнат.

— О, има нещо в кутията ти долу, Джак. Щях да ти го донеса, но не носех ключовете си в момента, извини ме.

— Получих вече пощата си тази сутрин… Нещо важно ли изглежда?

В пощенската им кутия бе изрязан отвор във формата на цветенце, през който човек лесно можеше да надникне.

— Не мога да ти кажа. Бял плик. Искаш ли да сляза?

— Не, сам ще проверя.

Джак слезе долу от чисто любопитство. Пликът нямаше марка и бе написан с едър, четлив почерк на ръка за мистър Съдърланд, с адреса му и пощенския код. Тъкмо смяташе да го разпечата, когато видя мисис Фарли на тротоара с малката си пазарска количка на две колелца, пълна с хранителни продукти — вдигна тежестта, изкачи предните стъпала и я понесе към втория етаж, до апартамента на възрастната жена. Тя бе на седемдесет години и живееше сама.

— Много мило от ваша страна, мистър Съдърланд. Ама че сте силен!

— Уф! Оф! Удоволствието беше мое, мисис Фарли! — ухили се Джак. Помогна на жената да вкара количката си в коридора на апартамента и отново се спусна по стъпалата.

По подписа на обратната страна на плика Джак разбра, че писмото е от Ралф Линдърман. Започна да чете, озадачено свъсил вежди, от минута на минута все повече намръщен.

Събота, сутринта

„Уважаеми мистър Съдърланд,

Струва ми се, че едно писмо би Ви обезпокоило по-малко, отколкото телефонен разговор, пък и така ще се изразя по-ясно. Става дума за Елси — убеден съм, че знаете вече името й — която видях да излиза с Вас от дома Ви вчера следобед. Не зная какво се е случило между вас. Елси е твърде впечатлително младо момиче, извънредно крехко и характерът й е още неоформен. Лесно може да бъде отклонена от правия път и това вече е започнало. Тя наскоро — съвсем наскоро е дошла в големия град, не знае как да се защищава, а и аз вече имам опасения, че е попаднала в това, което по преценка на всекиго би могло да се нарече лоша компания. Мисля, че момичето, с което споделя квартирата си, е обикновена проститутка, макар и да е твърде млада. Елси не разполага с много пари, а вие знаете добре, какви са изкушенията в този случай.

Вие сте женен човек, но много женени мъже се забъркват в разни каши, и то не по собствено желание. Две неща биха могли да се случат. Елси може да се опита чрез някаква хитра уловка да вземе пари от Вас или някой от хулиганите, с които се движи, може да се осмели да Ви нападне. Нищо не е невъзможно в този огромен град, пълен с полуненормални хора. Отправям най-голямата си загриженост към Вас и Елси. И ако тази моя намеса Вие не счетете за обида или нахалство, мисля, че би било във Ваш интерес двамата да не се срещате повече.

Бих желал да Ви поясня и някои други неща по този въпрос, стига да имате желание да ме изслушате. Ако не — то, моля, приемете думите ми в най-точния им смисъл — като сърдечни, конструктивни и изпълнени с най-добри намерения.

Старият бърборко имаше разюздани фантазии и пълен с мръснички, непристойни намеци речник. От писмото на Джак леко му се догади, почувствува се някак шантажиран и заплашен. Беше изписано на ръка от двете страни на лист от машинописна хартия, каквато малко хора имат у дома си, съобрази той. Да не би Ралф Линдърман да пишеше фантастични романи в свободното си време? Или есета върху морала? Почеркът му бе ситен и четлив, буквите чистичко нанизани една зад друга, свързани помежду си.

Опитай се да изхвърлиш това от главата си, каза си Джак. Старикът иска само да му се обърне малко повечко внимание, да си начеше езика с някого. Но Джак остана с тягостното впечатление, че Ралф Линдърман явно патрулира из квартала с кучето си, подобно на прасе и души стъпките му чак до собствената му врата. Джак още не бе решил дали да покани Елси у дома да му позира — но да предположим, че сериозно му хрумнеше подобна идея? За какво се мислеше този смахнат, та да си позволява да вдига около себе си такава гюрултия? Ралф Линдърман не бе написал адреса си върху обратната страна на плика. Джак взе телефония указател и потърси името му. За голяма негова изненада, тъй като не бе очаквал Линдърман да разполага с частен телефон, той лесно намери името Линдърман, Ралф У., живеещ на Блийкър стрийт, точно на тази улица, за която му бе споменала Елси. Това придаваше на старика известно благоприличие и почтеност, което още повече подразни Джак.