Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Джак мислеше да разкаже на Наталия за срещата си с Елси в онази дъждовна нощ и за неочакваното й посещение в дома им, както и за връзката й със странния човек, върнал портфейла му, но за това не се отвори възможност, тъй като двамата дълго разговаряха за пиесата „Глупав от любов“, която Наталия бе харесала повече от него. Пък и чувствуваше, че ако сподели преживяванията си, последвани от глупашкото писмо тази сутрин, щеше нахалост да обезпокои жена си с някаква си там история, далеч не толкова забавна, че да си заслужава да се разкаже като развлекателна шега.

Спомни си една сутрин преди около три седмици, когато бяха излезли с Амелия да купят нещо от магазинчето на Роси, и дъщеря му внезапно посочи някого с пръст и извика:

— Татко, погледни! Ето го мъжа, който ми нарисува! С кучето си!

Да, наистина, самият Ралф Линдърман се перчеше на улицата с Бог на каишка, повдигнал в този миг задния си крак.

— Няма ли да го поздравиш?

Джак отвърна „Не, не сега“ и дръпна дъщеря си, като усили крачка.

Ралф имаше неопределени работни часове. Това бе допълнителна досада — Джак си въобразяваше, че е наблюдаван денонощно от зоркото, пронизващо око на някакво триглаво, шесткрако същество, което бдеше на смени в квартала. Момичето Елси имаше също неопределено работно време. Всъщност, ако погледнеше по-трезво на нещата, не бе ли и самият той човек на променливите настроения, оставащ да работи понякога до два часа през нощта, след което излизаше огладнял да търси някое денонощно барче, където да си купи хамбургер?

Джак реши да не обръща внимание на Ралф Линдърман, да се преструва, че не го забелязва или чува, ако онзи решеше да го заговори насред улицата. Рано или късно Линдърман щеше да се откаже от играта и да се залепи за някой друг познат на Елси.

Тъй като Ралф често разхождаше кучето си по Бедфорд, Джак реши да избягва тази улица по време на ранните си кросове, които не провеждаше, все пак, всяка сутрин, и да тича по Гроув откъм западната страна на Хъдсън. Понякога Наталия бе в настроение рано сутринта и полузамаяна го будеше с нежни ласки по гърдите и корема, по всички чувствени места на тялото му като прелюдия към любовната им прегръдка. След това Наталия потъваше в дълбок сън, което радваше Джак, тъй като в тези моменти си мислеше, че я е удовлетворил напълно; по-късно, ако й се налагаше да излезе, я събуждаше с чаша силно горещо кафе, но обикновено я оставяше да спи докато иска.

Следващата седмица му донесе едно малко разочарование и едно приятно известие в пощенската кутия. Разочарованието идваше от предложената му за илюстриране книга, чието съдържание бе, според преценката му, доста вулгарно, с глуповат и измъчен хумор. Поръчката бе от друга издателска къща, наречена „Флагшип“. В сравнение с тези треторазредни скечове книгата на Джоуел „Полуразбрани мечти“ му приличаше повече на роман — затова и Джак учтиво отклони предложението. Кратък поглед върху ръкописа, прелистен в офиса, му беше достатъчен. Един от скечовете бе недодялан, циничен каламбур върху думата „плацдарм“. Илюстрациите на Джон Съдърланд, каза си Джак, трябваше да повишат стойността на книгата, за да я пробутат на пазара. Не хареса и издателя, с който трябваше да преговаря, или той може би просто не му се беше понравил по асоциация с блудкавата книга, така че, за отмъщение или за измъкване от ситуацията Джак фантастично си вдигна акциите. „Искам вече по хиляда на илюстрация и полагаемия ми се процент от прихода, и…“ Вярваше ли му въобще издателят? Както и да е, очите му се разшириха и сигурно новината за тази цена щеше бързо да се разнесе, но — както би отбелязала Наталия — това нямаше чак толкова да му навреди. Не възнамеряваше да си признае за този гаф на Трюз, освен ако той сам не го запиташе за договарянето с „Флагшип“.

Приятната новина бе картичка от Илейн и Макс Армстронг, любимите им приятели и съседи от западната Единадесета улица. Пишеха, че се връщат от Париж в началото на ноември и много биха се радвали, ако Наталия и Джак са се прибрали в апартамента си на Гроув. Макс беше адвокат, гонеше четиридесетте и бе изпратен в Париж за четири месеца от фирмата си. Имаха шестгодишен син, Джейсън, благодарение на който се бяха запознали в Детския театър във Вилидж. Илейн работеше в някаква компания за вътрешен дизайн и бе с няколко години по-млада от Макс. Бе втората му съпруга.

— Липсват ми — каза Наталия замислено, след като прочете картичката. Отбеляза го по присъщия си сериозен начин, леко смръщвайки вежди, без да поглежда към Джак, сякаш мислеше гласно. Обожаваше я в тези моменти на простички и непринудени откровения.