Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

На входната врата се позвъни. Минаваше четири часа. Часът, в който Сюзън водеше Амелия от училището на Дванадесета улица.

— Да — отвърна Джак и натисна копчето на домофона. — Сега ще я видиш.

Елси нахлупи кепето си.

— Благодаря ти, че ме покани. Беше ми много приятно през цялото време — макар и само аз да дърдорех. Нали?

Искаше да я уверят, че не бе съвсем така. Джак нищо не отвърна и отиде да отвори вратата на апартамента. Чу мърморенето на Сюзън и Амелия докато изкачваха стъпалата.

— Здравей, Джак. — Сюзън пусна ръката на Амелия.

— Татко, направих ти птичка — втурна се Амелия към него, тромаво се бутна в краката му и му подаде синя кехлибарена птица с подвижни, разперени криле — от онзи вид, който Джак й бе измайсторил преди време. — Аз я направих сама.

— Чудесно, миличка. Благодаря ти. Мога ли да ти представя мис Елси Тайлър? — каза Джак. — Амелия. И Сюзън Бейли.

— Здравейте — усмихна се Сюзън на Елси и влезе в кухнята.

— Здрасти — вдигна поглед Амелия към Елси. — Каква е тази шапка?

— Моряшка — отвърна Елси. — На английски моряк.

Амелия вдигна ръка.

— Не, хайде, Амелия — припряно каза Джак. Дъщеря му се опитваше да бъде вярна на себе си, да вземе шапката и да я нахлупи на главата си.

Елси й я подаде.

— Искаш ли я? Можеш да я задържиш. Зная откъде да си купя друга — добави Елси, умолително обърната към Джак.

Джак махна преголямата за Амелината глава шапка, нахлупена над носа й.

— Не. Трябва да се научиш да не пипаш чужди вещи, Амелия. Забранявам ти!

Амелия, ни най-малко засегната, погледна с любопитство към Елси.

Джак поведе гостенката си към вратата на апартамента и тя го последва. След това тя припна по стъпалата пред него и Джак се втурна заедно с нея, за да я придружи до изхода.

— Какво искаше да кажеш с това, че рисунките ти са само упражнения? — попита Елси, отваряйки долу вратата.

— Исках да кажа, че имам окончателно завършена само една графика. — Джак вече слизаше по предните стъпала на къщата. — За една книга, на която правя илюстрациите. Вчера предадох рисунките. В издателството.

— Книга?

— Книга, която написа един мой приятел. Не съм сигурен, че ще я публикуват. Но вътре има една хубава твоя рисунка.

— Искаш да кажеш, че ще видя лицето си на печатна страница?

Джак се засмя.

— Ще ти кажа, когато му дойде времето.

Тя вдигна лявата си ръка за довиждане, извърна се и заприпка към ъгъла на Гроув и Блийкър.

Джак мушна ръце в задните си джобове и изкачи с няколко подскока предните стъпала. Сега той трябваше да позвъни на Сюзън да му отвори долната врата. Сюзън си имаше свои ключове, бе ги видял в ръката й. Понякога не ги използваше и натискаше звънеца долу, за да го предупреди за появата си. Вратата на апартамента бе леко открехната.

Завари Сюзън пред мивката в кухнята, бе подредила вече всички купени храни.

Джак се облегна на вратата.

— Как върви дисертацията ти?

Припомни си внезапно каква бе темата й, макар че друг път сложното заглавие да изфирясваше от главата му: „Семейни връзки и взаимоотношения в периода на Американската революция“.

— Оох, не ме питай — простена Сюзън и изстиска гъбата. — Смятам да я привърша към края на ноември. Сега я преписвам на машина. Но наскоро излезе една книга по тази тема и аз поръчах…

— Не я чети! Колко време ще се проточи всичко това?

— Но трябваше да видиш рецензиите за тази книга! О, добре.

Тя обърна луничавото си лице към Джак и унило се усмихна.

Сюзън сега бе негримирана като Елси Тайлър, носеше широки, кадифени джинси, пуловер върху блузката си и кафяви мокасини. Олицетворяваше самата практичност, макар и още да не бе довършила дисертацията си. Възнамеряваше да стане преподавател по история, целта й беше да заеме място в университета. Имаше приятел на име Майкъл, асистент бог знае къде и любовната им връзка, също като дисертацията й, протичаше тихичко и безконфликтно вече цели две години.

— Какви са последните новини за „Полуразбрани мечти“, Джак? — попита тя.

— Вчера занесох илюстрациите в издателството. Благодаря ти, че се поинтересува. Художественият редактор вече е разгледал половината, но вчера му ги занесох всичките на куп — бяха май двадесет и четири. Издателството е „Дартмур-Егис“.

— Виждам, че се вълнуваш много — отбеляза Сюзън със спокойния си, почти сънлив глас. — Мисля, че са очарователни, Джак. Хем забавни, хем сериозни.

Но точно това бе и целял, зарадва се тихо в себе си Джак. Наблюдаваше как Сюзън отваря малкото си кафяво кожено куфарче на правоъгълната бяла маса в трапезарията, с което никога не се разделяше. Извади от него няколко книги и купчинка бели листа. Сюзън щеше да остане цялата вечер у дома, докато Джак и Наталия не се върнеха от театър между единадесет и дванадесет. Джак щеше да вземе жена си от галерията „Катц“ в шест.