Мери Кларк - Колекцията

— Разбира се — каза той. — Говори се, че Стюбър е поръчал убийството ти. Онова, което никой не знае, е, че аз съм този, който пусна слуха, и аз съм човекът, направил поръчката. Ще кажа на Майлс, че съм успял да хвана убиеца ти, но прекалено късно, за да те спася. Не се безпокой, Нийв, ще утеша Майлс. Бива ме в тази работа.

Нийв стоеше вцепенена, неспособна да помръдне от страх.

— Майка ми е дизайнерът на „Пасифик рийф луук“ — каза му тя. — Ти го открадна от нея, нали? И някак си Етел го е открила. Ти си я убил! Ти си я облякъл, а не Стюбър. Ти знаеше коя блуза принадлежи към тоалета!

Сал започна да се смее — тъжен смях, който разтърси тялото му.

— Нийв — рече той, — ти си далеч по-умна от баща си. Затова трябва да се отърва от теб. Разбра, че нещо не е наред, когато Етел изчезна. Хвана се за това, че всичките й зимни палта бяха в гардероба й. Знаех си, че така ще стане. Когато видях скицата на „Пасифик рийф“ в готварската книга, разбрах, че трябва да я унищожа, по какъвто и да е начин, дори ако това означава да си изгоря ръката. Ти щеше да направиш връзката рано или късно. Майлс не би я разпознал, дори да беше увеличена до табло за обяви. Етел откри, че историята ми за това, че съм получил вдъхновение за „Пасифик рийф луук“ в чикагския „Аквариум“ е лъжа. Казах й, че мога да й го обясня и отидох в дома й. Тя беше наистина умна. Каза ми, че знае, че съм излъгал и защо съм излъгал, че съм откраднал този дизайн. И щяла да го докаже.

— Етел видя готварската книга — каза вцепенено Нийв. — Прерисува една от скиците в тефтерчето си с ангажименти.

Сал се усмихна.

— Така ли направи връзката? Не живя достатъчно дълго, за да ми каже. Ако имахме време, щях да ти покажа папката, която майка ти ми даде. Цялата колекция е там.

Това не беше чичо Сал. Не беше приятелят на баща й от детството. Това беше непознат, който я мразеше, мразеше и Майлс.

— Баща ти и Дев се отнасяха с мен така, сякаш бях голям майтап още откакто бяхме деца. Смееха ми се. Майка ти. Висока класа. Красива. Разбираше модата така, както човек може само ако му е дадено по рождение. И погубваше всичките тези знания заради тъпак като баща ти, който не можеше, да различи пеньоар от одежди за коронация. Рената винаги ме е гледала отвисоко. Знаеше, че не я притежавам, дарбата. Но когато й потрябва съвет къде да занесе дизайните си, познай при кого дойде!

Нийв, все още не си се сетила за най-хубавата част. Ти си единственият човек, който ще я научи, но няма да си жива, за да го разкажеш. Нийв, дяволска глупачке, аз не само откраднах „Пасифик рийф луук“ от майка ти. Аз й прерязах гърлото заради него.

— Сал е! — прошепна Майлс. — Той е отчупил дръжката на кафеварката. Опита се да съсипе тези скици. А Нийв може сега да е с него.

— Къде? — Кити сграбчи ръката на Майлс.

— В офиса му. Тридесет и шеста улица.

— Колата ми е отвън. В нея има телефон.

Майлс кимна и се втурна към вратата и надолу по коридора. Мина една ужасна минута, докато асансьорът дойде. Спря два пъти да вземе пътници, преди да стигне до партера. Държейки Кити за ръка, той се втурна през фоайето. Без да ги е грижа за движението, те се втурнаха през улицата.

— Аз ще карам — каза й Майлс. С изскърцване на гумите направи обратен завой и полетя по Уест енд авеню, надявайки се някоя патрулна кола да го види и да го последва.

Както винаги в кризисни моменти, усети, че става леденостуден. Мозъкът му се превърна в отделно същество, обмислящо какво трябва да направи. Даде на Кити един номер, който да набере. Тя се подчини мълчаливо и му подаде телефона.

— Кабинетът на полицейския комисар.

— Майлс Кърни. Свържете ме с комисаря.

Майлс отчаяно се промъкваше през натовареното вечерно движение. Игнорирайки червените светлини, остави зад себе си ръмжащи и ядосани шофьори. Бяха на Кълъмбъс съркъл.

Гласът на Хърб.

— Майлс, току-що се опитах да се свържа с теб. Стюбър е поръчал убийството на Нийв. Трябва да я предпазим. И, Майлс, мисля, че има връзка между убийството на Етел Лемстън и смъртта на Рената. V-образният разрез в гърлото на Лемстън… Той е абсолютно същият като раната, убила Рената.

Рената, срязаното й гърло. Рената, лежаща толкова спокойно в парка. Никакви признаци на борба. Рената, която не беше нападната, а която се беше срещнала с човек, на когото вярваше, приятеля на съпруга й от детството. „О, Господи! — помисли си Майлс. — О, Боже!“

— Хърб, Нийв е в офиса на Антони де ла Салва. Западна тридесет и шеста улица, номер двеста и петдесет. Дванадесетият етаж. Хърб, изпрати нашите момчета там бързо. Сал е убиец.