Мери Кларк - Колекцията

Шварц кимна.

Обади се Гомез.

— Сър, сега знаем, че Сиймъс Лемстън е невинен в убийството на бившата си съпруга. Искате ли да заведем дело за побой срещу него и за укриване на веществени доказателства срещу жена му?

— Намерихте ли оръжието на престъплението?

— Да. В онзи индиански магазин, точно както ни беше казала.

— Хайде тогава да оставим горките копелета на мира — Хърб се изправи. — Беше дълъг ден. Лека нощ, господа.

Девин Стентън пиеше коктейл преди вечеря с кардинала в резиденцията на Медисън авеню и гледаше вечерните новини. Като стари приятели те обсъждаха предстоящата кардиналска шапка на Девин.

— Ще ми липсваш, Дев — каза му кардиналът. — Разбира се, искаш работата? Балтимор прилича на баня през лятото.

Прекъснаха бюлетина точно преди програмата да свърши. Известният дизайнер Антони де ла Салва бил подведен под отговорност за убийствата на Етел Лемстън, Рената Кърни и Дени Адлер, както и за опита за убийство на дъщерята на бившия полицейски комисар Кърни — Нийв.

Кардиналът се обърна към Девин.

— Това са твои приятели!

Девин подскочи.

— Ако ме извините, Ваше Високопреосвещенство…

Рут и Сиймъс Лемстън слушаха новините в шест часа по Ен Би Си, сигурни, че ще чуят, че бившият съпруг на Етел Лемстън е пропаднал на теста с детектора на лъжата. Бяха удивени, когато разрешиха на Сиймъс да напусне полицейското управление, и двамата убедени, че арестуването му беше само въпрос на време.

Питър Кенеди се беше опитал да ги окуражи до известна степен.

— Полиграфските тестове не са непогрешими. Ако се стигне до процес, ще имаме доказателството, че сте минали на първия тест.

Бяха завели Рут в индианския магазин. Кошницата, където беше пуснала камата, беше преместена. Затова ченгетата не я бяха намерили. Тя я намери и видя безстрастния жест, с който я пуснаха в найлоновата торбичка.

— Почистих я — каза им тя.

— Петната от кръв невинаги изчезват.

„Как можа да се случи?“ — чудеше се тя, докато седеше в тежкия, добре подплатен велурен стол, който мразеше от толкова дълго, но който сега й се струваше познат и успокояващ. „Как изгубихме контрол над живота си?“

Бюлетинът за арестуването на Антони де ла Салва се появи тъкмо когато се готвеше да изгаси телевизора. Двамата със Сиймъс се втренчиха един в друг, за миг неспособни да го асимилират, после непохватно протегнаха ръце и се прегърнаха.

Дъглас Браун слушаше невярващо репортажа по вечерните новини на Си Би Ес, после седна на леглото на Етел — не, на неговото легло — и хвана глава с ръцете си. Беше свършило. Онези ченгета не можеха да докажат, че е взел парите на Етел. Той беше неин наследник. Беше богат.

Искаше да празнува. Извади портфейла си и потърси телефонния номер на дружелюбното момиче от рецепцията от службата. После се поколеба. Онова момиче, което чистеше, актрисата. Имаше нещо в нея. Онова идиотско име. „Тсе-Тсе“. Имаше номера й в личния телефонен указател на Етел.

Телефонът иззвъня три пъти, после вдигнаха слушалката.

— Альо?

Сигурно имаше съквартирантка французойка, реши Дъг.

— Мога ли да говоря с Тсе-Тсе, ако обичате? Обажда се Дъг Браун.

Тсе-Тсе, която репетираше за ролята на френска проститутка, забрави за акцента си.

— Я се гръмни бе, простако — каза му тя и тресна слушалката.

Девин Стентън, архиепископът, назначен в епархия Балтимор, стоеше на прага на дневната и гледаше силуетите на Нийв и Джек до прозореца. Зад тях полумесецът най-сетне беше пробил облаците. С надигащ се гняв, Девин си помисли за жестокостта, алчността и лицемерието на Сал Еспозито. Преди църковното му възпитание да върне християнското му милосърдие, той си промърмори: „Това копеле, този убиец“. После, докато гледаше Нийв в ръцете на Джек, си помисли: „Рената, надявам се и се моля да виждаш“.

Зад него, в кабинета, Майлс се пресегна към бутилката вино. Кити стоеше в ъгъла на дивана и червената й мека коса блестеше под светлината на викторианската настолна лампа. Майлс се чу да казва:

— Косата ти има чудесен червен оттенък. Мисля, че майка ми би я нарекла ягодово руса. Дали щеше да е правилно?

Кити се усмихна.

— Някога. Сега природата получава малко помощ.

— В твоя случай природата няма нужда от никаква помощ — Майлс изведнъж се почувства неспособен да се изразява. Как благодареше човек на жена за това, че беше спасила живота на дъщеря му? Ако Кити не беше свързала скицата с „Пасифик рийф луук“, нямаше да стигне при Нийв навреме. Майлс си спомни как го бяха прегърнали Нийв, Кити и Джек, след като полицаите изведоха Сал. Беше изхлипал: